Реймънд Чандлър - Свидетел в съда

— Не преди да кажа аз… И револверът не е предаден… Имам много приятели, разбираш ли…

— Фраснаха ме с палка край заведението на Каналис — започнах аз бавно. — Пада ми се. Взеха ми револвера. Не съм догонвал Харгър, така и не го видях повече. Момичето дойде тази сутрин с парите в един плик и с версията, че Харгър бил убит в нейния апартамент. Ето откъде имам парите… на съхранение. Не бях сигурен в това, което ми разказа момичето, но фактът, че тя донесе парите, беше доста убедителен. А Харгър беше мой приятел. Започнах да разследвам.

— Трябваше да оставиш това на ченгетата — усмихна се Дор.

— Имаше вероятност, че някой иска да натопи момичето. Освен това можех да изкарам някой друг долар… законно. Случвало се е, дори и в Сан Анджело.

Дор пъхна пръста си в муцуната на котката и тя разсеяно го захапа. После се отдръпна от него, седна в ъгъла на бюрото и зализа едната си лапа.

— Двайсет и две хилядарки и мацката ти ги даде да ги пазиш — каза Дор. — Типично за една жена, нали? Ти взе парите. Харгър беше убит с твоя револвер. Момичето изчезна… но аз мога да я върна. Струва ми се, че от нея ще излезе добър свидетел, ако ни потрябва.

— Беше ли нагласена играта в Лас Олиндас? — по питах аз.

Дор довърши питието си и отново стисна с устни пурата.

— Разбира се — рече нехайно. — Крупието… името му е Пина… беше в играта. Колелото е нагласено да спре на двойната нула. Стар номер. Меден бутон на пода, друг меден бутон на подметката на обувката на Пина, жици в крачола му, батерии в джоба на панталоните. Старият номер.

— От държането на Каналис не личеше да е знаел. Дор се изкиска.

— Той знаеше, че колелото е нагласено. Само не знаеше, че неговото крупие играе в отбора на противника.

— Не бих искал да съм на мястото на Пина — рекох. Дор махна пренебрежително с пурата.

— Погрижиха се за него… Играеше се внимателно и без много дандания. Те не поемаха необмислени рискове, залаганията бяха в рамките на разумното, не печелеха през цялото време. Няма начин. Това не става дори с нагласено колело.

Свих рамене, размърдах се в стола.

— Знаете страшно много по въпроса — отбелязах. — И всичко това само за да ме притиснете?

Той се засмя тихо.

— О, съвсем не! Просто се случиха някои неща… както става и с най-добрите планове. — Пак размаха пурата си и покрай лукавите му очички се проточи бледосиво филизче дим. От другата стая се чуваше приглушен разговор. — Имам клиентела, на която трябва да угаждам… дори ако не ми харесват всичките им лудории — добави той простичко.

— Като Мани Тинън ли? — попитах. — Той се навърташе доста около общината, знаеше твърде много. Добре, господин Дор. Какво точно смятате да ме накарате да направя за вас? Да извърша самоубийство?

Той се засмя. Тлъстите му рамене са затресоха игриво. Протегна една от ръчичките си с дланта към мен.

— И през ум не ми минава такова нещо — каза студено. — Другият начин е къде по-добър. Начинът, по който обществеността гледа на убийството на Шанън. Не съм уверен, че този мръсник, прокурорът, няма да осъди Тинън и без теб, ако пробута версия та, че са те пречукали, за да ти затворят устата.

Станах от стола, пристъпих и се наведох през бюрото към Дор.

— Без номера! — рече той малко рязко и напрегнато. Плъзна ръка към едно чекмедже и го издърпа наполовина. Движеше ръката си много бързо, за разлика от движенията на тялото му.

Погледнах с усмивка ръката му и той я изтегли от чекмеджето.

— Вече дадох показания пред Голямото жури — рекох. Дор се облегна и ми се усмихна.

— Хората правят грешки — каза. — Дори и хитрите частни ченгета… Би могъл да промениш показанията си… и да оформиш това писмено.

Казах много тихо:

— Не. Ще ме обвинят в лъжесвидетелство… от което няма отърваване. Предпочитам да ми предявят обвинение в убийство… от което има отърваване. Особено ако Фенуедър поиска да се отърва. Няма да му е приятно да ме изгуби като свидетел. Случаят Тинън е твърде важен за него.

Дор каза спокойно:

— Тогава ще трябва да опиташ да се отървеш. А след това по теб ще има толкова кал, така че ни какво жури няма да осъди Мани само въз основа на твоите твърдения.

Протегнах бавно ръка и погалих ухото на котката.

— Ами двайсет и двата бона?

— Всичките може да са твои, ако си навит да играеш. В края на краищата, това не са мои пари… Ако Мани бъде оправдан, бих могъл да добавя нещичко отгоре от моите.

Погъделичках котката под брадичката. Тя замърка. Вдигнах я нежно в ръцете си.