Реймънд Чандлър - Свидетел в съда

— Дор не си губи времето — рекох.

Стиснах цигарата, угасих я и я хвърлих към месинговия плювалник. После станах.

— Добре. Все още не ми е предявено обвинение… така че отивам да разкажа моята версия.

— Седни за минутка — рече Оулс.

Седнах. Той извади пуретата от устата си и я захвърли нервно. Тя се търкулна по кафявия линолеум и задими в ъгъла. Оулс сложи ръце на бюрото и забарабани с пръсти. Долната му устна се издаде напред и притисна горната към зъбите.

— Дор вероятно знае вече, че сега си тук — започна той. — Единствената причина да не си горе в килията е, че не са сигурни дали не е по-добре да рискуват и да те пречукат. Ако Фенуедър загуби изборите, с мен е свършено… ако се проваля с теб.

— Ако осъди Мани Тинън, няма да загуби изборите — изтъкнах аз.

Оулс извади от кутията друга пурета и я запали. Взе шапката си от бюрото, повъртя я в ръка, после си я сложи.

— Защо червенокосата ще разправя врели-некипели за убийството в нейния апартамент, за трупа на пода… цялата тази откачена комедия?

— Искали са да отида там. Разчитали са, че ще ида да видя дали пистолетът ми е подхвърлен… или просто да проверя дали тя казва истината. Това ме отдалечи от оживената част в центъра на града. По този начин им е станало ясно дали прокурорът е пратил момчета да ме пазят.

— Това е само предположение — рече Оулс кисело.

— Разбира се — съгласих се аз.

Той извъртя дебелите си крака, стъпи здраво на пода и сложи ръце на коленете си. Малката пура мърдаше в ъгълчето на устата му.

— Бих искал да се запозная с някои от тези приятели, дето пускат двайсет и две хилядарки само за да направят по-правдоподобна една приказка — изрече злобно. Станах и тръгнах покрай него към вратата. — Закъде се разбърза?

Обърнах се и свих рамене, погледнах го безизразно.

— Нямаш вид на много заинтересован — рекох. Той стана и каза уморено:

— Най-вероятно е таксиметраджията да е мръсен мошеник. Но има вероятност момчетата на Дор да не знаят каква е ролята му в играта. Да идем да го навестим, докато паметта му е свежа.

Гаражът на „Грийн топ“ се намираше на улица „Девиверас“, на три преки източно от главната улица. Спрях „Мармона“ пред един пожарен кран и слязох. Оулс се отпусна на седалката и измърмори:

— Ще остана тук. Може и да забележа някоя опашка.

Влязох в огромен кънтящ гараж, където в полумрака зърнах няколко прясно боядисани коли. В ъгъла имаше мръсна остъклена кабинка, в която седеше дребен мъж с килнато на главата бомбе и с червена вратовръзка под набола брада. Кълцаше тютюн в дланта си.

— Ти ли си диспечерът? — попитах.

— Да.

— Търся един от твоите шофьори — рекох. — Казва се Том Снийд.

Той остави ножа и калъфчето и взе да стрива между дланите си нарязания тютюн.

— От какво се оплакваш? — попита предпазливо.

— Няма оплакване. Негов приятел съм.

— Още един приятел значи?… Той работи нощем, господине… Мисля, че си е тръгнал. „Ренфрю“ 1723. Това е горе до Грей Лейк.

— Благодаря — рекох. — Някакъв телефон?

— Няма телефон.

Извадих от вътрешния джоб сгъната карта на града и разгънах част от нея на масата пред носа му. Това май го раздразни.

— Там на стената има голяма карта — изръмжа той и започна да тъпче тютюн в къса луличка.

— Свикнал съм с тази — рекох. Наведох се над картата и взех да търся улица „Ренфру“. Сетне изведнъж спрях и погледнах в лицето мъжа с бомбето. — Адски бързо си спомни адреса.

Той пъхна лулата в устата си, захапа я яко и бръкна бързо с два пръста в джобчето на разкопчаната си жилетка.

— Други двама грозници питаха за него преди малко.

Сгънах картата много бързо и я напъхах в джоба си, докато вървях към вратата. Взех тротоара на един скок, пъхнах се зад волана и дръпнах стартера.

— Изпревариха ни — казах на Бърни Оулс. — Двамина са взели преди малко адреса на момчето. Може би…

Оулс се хвана отстрани за колата и изруга, докато взехме завоя със свирещи гуми. Наведох се над волана и дадох газ. На главната улица светофарът даваше червено. Отклоних в една бензиностанция на ъгъла, минах покрай помпите, изскочих пак на главната и взех да се провирам през движението, за да завия отново на изток.

Един чернокож регулировчик наду свирката, сетне напрегна взор да разчете номера ми. Не спрях.

Складове, открит пазар, голям резервоар за гориво, още складове, железопътни релси и два моста останаха зад нас. Минах на жълто през три светофара и на червено през четвъртия. След шест преки чух сирената на полицейски мотоциклет. Оулс ми подаде една бронзова звезда и аз я размахах от колата, като я завъртях така, че слънцето да я огрява. Сирената млъкна. Мотоциклетът продължи плътно зад нас още десетина преки, после отклони.