Реймънд Чандлър - Свидетел в съда

— Трябва много бързо да намеря телефон.

Облегна се на вратата на колата и погледна към мексиканеца. Той седеше с отметната назад глава, полузатворени очи и с измъчено изражение на мургавото лице.

— Как се казваш? — попита го рязко Оулс.

— Луис Кадена — отговори тихо, без да разтваря очите си по-широко.

— Кой от вас, мръсници, пречука онзи в Уест Симарон снощи?

— Не разбира, сеньор — измърка мексиканецът.

— Не ми се прави на тапа, тарикат — рече Оулс спокойно. — Това ме огорчава. — Облегна се на прозорчето и завъртя малката си пура в устата.

Мексиканецът изглеждаше леко развеселен, но същевременно и много уморен. Кръвта по дясната му ръка се беше спекла в черно.

— Ендрюс е очистил онзи в едно такси в Уест Симарон. С него е имало и едно момиче. Хванахме момичето. Имаш шибания шанс да докажеш, че не си забъркан.

В полуотворените очи на мексиканеца припламна искрица интерес и тутакси угасна. Той се усмихна и малките му бели зъби блеснаха.

— Какво направи той с пистолета? — попита Оулс.

— Не разбира, сеньор.

— Костелив орех — рече Оулс. — Акълът ми се взема, като се заинатят.

Отдалечи се от колата и откърти с обувката си парчета кал от тротоара до чувалите, които покриваха мъртвеца. Малко по малко обувката му разкри върху цимента марката на предприемача. Той я прочете на глас:

— „Компания Дор. Павиране и строежи“, Сан Анджело. Да се чуди човек защо тлъстата гадина не се ограничава в собствения си гангстерски периметър.

Стоях до Оулс и гледах надолу по хълма между двете къщи. От предните стъкла на колите, които се движеха по булеварда край езерото далеч надолу, рязко проблясваше отразена светлина.

— Е, и? — обади се Оулс.

— Убийците са знаели за таксито… може би… А приятелката му стига до града с плячката — рекох аз. — Така че не е било работа на Каналис. Той няма да позволи на никого да си играе с двайсет и две хилядарки негови пари. Червенокосата е знаела за убийството, а то е било извършено с някаква цел.

Оулс се усмихна широко.

— Естествено. Извършено е, за да го пришият на теб.

— Жалко, че някои хора пет пари не дават за човешкия живот… или за двайсет и два бона. Харгър е бил пречукан, за да пришият убийството на мен, а парите ми бяха дадени, за да го направят още по-убедително.

— Може би са смятали, че ще налапаш въдицата — изръмжа Оулс. — Това щеше да те довърши начаса.

Завъртях цигара между пръстите си.

— Би било прекалено тъпо дори за човек като мен. Какво ще правим сега? Да чакаме да изгрее луната и да разправим всичко… или да слезем долу и да надрънкаме още невинни лъжи?

Оулс се изплю върху един от чувалите, покриващи Поук Ендрюс.

— Тази територия е в рамките на окръга. Мога да прехвърля цялата мръсотия в полицейския участък в Солано и да я държа известно време под похлупак. Таксиметровият шофьор ще бъде адски доволен да си трае. А вече отидох достатъчно надалеч, та ми се иска да се затворя с мексиканеца в аквариума на четири очи.

— И на мен ми отърва така — рекох. — Едва ли ще можеш да потулиш нещата задълго, но поне достатъчно, за да успея да се видя с един дебелак и да си поговорим за една котка.

Върнах се в хотела късно следобед. Администраторът ми подаде бележка, на която пишеше: „Моля, обадете се на Ф.Д. Възможно по-скоро.“

Качих се в стаята и изпих уискито, останало на дъното на бутилката. Обадих се по телефона за друга бутилка, почесах се по брадичката, преоблякох се и потърсих номера на Франк Дор в указателя. Той живееше в хубава стара къща на „Грийнвю парк кресънт“.

Налях си във висока чаша с парче лед и седнах в креслото с телефона до мен. Първо попаднах на прислужница. После се обади мъж, който изговаряше името на господин Дор така, сякаш се страхуваше да не избухне в устата му. После чух друг глас — от мазен по-мазен. Последва дълго мълчание и накрая попаднах на самия Франк Дор. Той май се зарадва, че му се обаждам.

— Мислех си за разговора ни тази сутрин и ми хрумна нещо по-добро — каза той. — Защо не наминеш насам… Може да вземеш със себе си и онези пари. Имаш още време да ги изтеглиш от банката.

— Да — рекох. — Сейфовете затварят в шест. Но парите не са твои.

Чух го да се киска.

— Не ставай глупав. Банкнотите са белязани и не бих искал да се наложи да те обвинявам в кражба.

Обмислих казаното и не му повярвах… че парите са белязани. Дръпнах от чашата и рекох:

— Може би ще склоня да ги предам на лицето, от което ги взех… в твое присъствие.