Реймънд Чандлър - Свидетел в съда

— Защо си толкова сигурен, че няма да си ти? — попита злобно Дор.

— Алибито ми е излъскано до блясък. Не знаех колко го бива, докато не установих с каква точност може да бъде установено кога е умрял Лу. Сега съм чист… независимо кой предава някакъв пистолет в полицията и какво е надрънкал… А момчетата, изпратени да сложат край на алибито ми, се натъкнаха на известни затруднения.

— Така ли? — рече Дор без видимо вълнение.

— Един главорез на име Ендрюс и някакъв мексиканец, който твърди, че името му е Луис Кадена. Сигурно ги знаеш.

— Не познавам такива хора — отсече Дор.

— Тогава едва ли ще се разтревожиш, като чуеш, че Ендрюс взе че съвсем умря, а Кадена е в ръцете на полицията.

— Положително няма да се разтревожа — рече Дор. — Те са хора на Каналис. Каналис нареди да убият Харгър.

— Значи това е новото ти хрумване — рекох. — Мисля, че не струва.

Наведох се и пъхнах празната си чаша под стола. Госпожица Глен извърна глава към мен и заговори с такава сериозност, сякаш бъдещето на човечеството зависи от това дали ще повярвам на приказките й:

— Разбира се… разбира се, че Каналис нареди Лу да бъде убит… Или поне хората, които той изпрати, убиха Лу.

Кимнах любезно.

— А с каква цел? Заради парите, които не взеха? Те не биха го убили. Биха го откарали при шефа, биха откарали и двама ви. Ти уреди това убийство, а номерът с таксито целеше да заблуди мен, а не да метне момчетата на Каналис.

Тя бързо протезна ръка. Очите й блестяха. Аз продължих:

— Не съм много умен, но не очаквах чак такава евтиния. Кой, по дяволите, би очаквал? Каналис нямаше никакви мотиви да очисти Лу, освен ако това не му върне парите, измъкнати с измама. Ако, разбира се, е успял да установи толкова бързо, че е бил измамен.

Дор облизваше устни, тресеше брадички и местеше непроницаемите си очички от мен към нея. Госпожица Глен рече мрачно:

— Лу знаеше всичко. Той планира измамата заедно с крупието Пина. На Пина му трябваха пари да се измъкне, искаше да се премести в Хавана. Разбира се, Каналис щеше да научи, но не много бързо, ако не бях вдигнала врява и не упорствах. Аз съм причината да убият Лу… но не в смисъла, който влагаш ти.

Изтърсих два пръста пепел от цигарата, за която бях забравил.

— Добре — рекох мрачно. — Каналис ще го отнесе… А вие, мошеници такива, сигурно смятате, че това е всичко, което ме интересува… Къде щеше да отиде Лу, когато Каналис разбере, че са го метнали?

— Щеше да е заминал — рече апатично госпожица Глен. — Много надалеч. И аз щях да замина с него.

— Как не! — рекох. — Ти май забравяш, че знам защо убиха Лу.

Бийзли се изправи в стола си и плъзна съвсем леко дясната си ръка към лявата мишница.

— Пречи ли ти този умник, шефе?

— Не още — рече Дор. — Нека дърдори.

Поизвъртях се към Бийзли. Небето отвън беше вече тъмно, пръскачката не се въртеше. В стаята бавно се възцари униние. Дор отвори кутия от кедрово дърво, пъхна дълга кафява пура в устата си, отхапа края й със сухо щракане на фалшивите си зъби. Чу се рязкото драсване на клечка кибрит, сетне провлаченото, доста тежко пуфтене. Заговори бавно през облак дим:

— Да забравим всичко това и да се споразумеем за парите… Мани Тинън се е обесил в килията си днес следобед.

Госпожица Глен скочи изведнъж, отпуснала ръце покрай тялото си. После бавно седна отново в стола и остана неподвижна.

— Някой помогнал ли му е? — попитах. Сетне изведнъж направих рязко движение… и замръзнах.

Бийзли рязко ме стрелна с очи, но аз не гледах към него. Зад един от прозорците имаше някаква сянка — по-светла от тъмната морава и още по-тъмните дръвчета. Чу се глух, мъчителен, дрезгав звук като от кашлица, през прозореца се проточи тънка струйка белезникав дим.

Бийзли трепна, понечи да стане, сетне падна с лицето надолу и присвитата му ръка остана под него.

Каналис влезе през прозореца, мина покрай тялото на Бийзли, направи още три крачки и спря; в ръката си държеше дълъг черен малокалибрен пистолет, от чието дуло стърчеше заглушител.

— Бъдете много мирни — рече. — Добър стрелец съм… дори и с този тромав пистолет.

Лицето му беше съвсем бледо, почти прозрачно. Черните му очи гледаха мътно, без зеници.

— Нощем се чува добре през отворените прозорци — додаде монотонно.

Дор сложи двете си ръце на бюрото и затупа по него. Черната котка се свлече по корем от ръба на бюрото и се мушна под един стол. Госпожица Глен много бавно извърна глава към Каналис, сякаш това ставаше с някакъв механизъм.