Реймънд Чандлър - Свидетел в съда

— Може би имаш звънец на това бюро. Ако вратата на стаята се отвори, стрелям. Ще ми достави безкрайно удоволствие да видя как блика кръв от тлъстия ти врат.

Придвижих с няколко сантиметра пръстите на дясната си ръка по страничната облегалка на стола. Пистолетът със заглушителя се люшна към мен и аз спрях да мърдам.

— Хитро ченге си — рече. — Правилно те прецених. Но в теб има нещо, което ми харесва.

Премълчах. Каналис извърна поглед към Дор. Заговори много членоразделно:

— Твоята организация дълго време ми свиваше парите. Но това е друг въпрос. Снощи ми цункаха малко пари. Но и това е дребна работа. Търсят ме за убийството на този Харгър. Накарали са някакъв Кадена да признае, че аз съм го наел… Това вече е прекалено.

Дор се олюля леко над бюрото, натисна здраво лакти върху него, зарови лице в ръчичките си и се раздруса. Пурата му димеше на пода.

— Искам си парите обратно — рече Каналис — и искам да се оневиня… но най-вече ми се ще да кажеш нещо, та да мога да стрелям в зейналата ти уста и да видя как от нея тече кръв.

Бийзли размърда тяло на килима. Ръцете му затърсиха нещо. Дор полагаше отчаяни усилия да не гледа към него. Каналис вече беше твърде самовглъбен, за да види нещо. Придвижих пръстите си малко по облегалката на стола. Но ми оставаше още много.

— Пина разговаря с мен — рече Каналис. — Погрижих се за това. Ти си убил Харгър. Защото е бил таен свидетел срещу Мани Тинън. Окръжният прокурор е пазил тайната, пазил я е и този детектив. Но самият Харгър не я опазил. Казал на фльорцата си… а фльорцата на теб… Така убийството било подготвено по такъв начин, че мотивираното подозрение да падне върху мен. Първо върху детектива, а ако не мине, върху мен.

Настъпи тишина. Исках да кажа нещо, но не се получи. Не мислех, че друг освен Каналис ще проговори отново.

— Ти си наредил на Пина да остави Харгър и момичето да спечелят парите ми. Не е било трудно… защото не играя нечестно с ролетката.

Дор беше спрял да трепери. Вдигна вкамененото си бледо лице и го обърна към Каналис, лицето на човек пред епилептичен припадък. Бийзли се беше повдигнал на един лакът. Очите му бяха почти затворени, но той се мъчеше да вдигне пистолета в ръка.

Каналис се наклони напред и се усмихна. Пръстът му върху спусъка побеля точно в момента, в който пистолетът на Бийзли забълва оглушително.

Каналис изви гръб и цялото му тяло застина в дъга. Той вдървено политна напред, халоса ръба на бюрото и се свлече по него на пода, без да вдигне ръце.

Бийзли изпусна пистолета и отново падна по лице. Тялото му омекна, пръстите му замърдаха колебливо, сетне се отпуснаха.

Раздвижих крака, станах и изритах пистолета на Каналис под бюрото… съвсем безсмислено. Докато вършех това, разбрах, че Каналис е успял да стреля поне веднъж, защото дясното око на Франк Дор липсваше.

Вратата на стаята се отвори и секретарят с пенснето се вмъкна, ококорил учудено очи. Той политна заднишком към вратата и по този начин отново я затвори. Чух учестеното му дишане.

— Нещо… не е ли наред? — попита задъхано. Това ми се стори много забавно, дори при тези обстоятелства. После осъзнах, че той може би е късоглед и от такова разстояние за него Франк Дор изглежда съвсем нормално. Останалото би могло да бъде всекидневие за прислугата на Дор.

— Да — рекох, — но ние ще се погрижим за всичко. Излез оттук.

— Да, сър — каза той и излезе. Това така ме изненада, че останах с полуотворена уста. Прекосих стаята и се наведох над прошарения Бийзли. Беше в безсъзнание, но пулсът му беше добър. От хълбока му бавно се стичаше кръв.

Госпожица Глен стоеше права, почти толкова завеяна, колкото беше изглеждал и Каналис. Тя ми говореше бързо с крехък, особен глас:

— Не знаех, че е трябвало да убият Лу, но и да знаех, какво можех да направя? Те ме гориха с желязо за жигосване… просто за да ми покажат какво ме очаква. Виж!

Видях. Тя разкъса роклята отпред, където между двете й гърди личеше грозно петно от изгаряне.

— Добре, сестро — рекох. — Противно лекарство. Но сега трябва да повикаме ченгета и линейка за Бийзли.

Тръгнах покрай нея към телефона, отблъснах ръката й, когато ме сграбчи. Тя продължи зад гърба ми тихо и отчаяно:

— Мислех, че само ще държат Лу настрана, докато мине процесът. Но те го измъкнаха от таксито и го застреляха без нито една дума. После дребният откара таксито в града, а едрият ме отведе в една барака на хълмовете. Там ме чакаше Дор. Каза ми как трябва да те натопим. Обеща ми парите, ако свърша всичко както трябва, и че ще ме мъчат до смърт, ако ги подведа.