Реймънд Чандлър - Неприятностите са моя бизнес

— Проклет пияница — изруга Джордж през рамо. Нищо чудно. Пияни с коли ходят къде ли не да си допият.

Можеше и да е така. Клекнах в колата, измъкнах лугера изпод мишницата си, посегнах към вратата. Открехнах я, оставих я в това положение и надникнах през страничното стъкло. Светлината от фаровете плисна в лицето ми, клекнах бързо, а когато лъчът се отклони, пак се надигнах.

Другата кола спря рязко. Вратата й се отвори, отвътре изскочи фигура, която викаше и размахваше пистолет. Чух гласа и го познах.

— Хей, вие, горе ръцете! — изкрещя Фриски.

Джордж сложи лявата си ръка на волана, а аз открехнах вратата още малко. Дребният подскачаше насам-натам по улицата и крещеше. От малката тъмна кола, от която беше изскочил, не долиташе друг звук освен на двигателя.

— Това е обир! — кресна Фриски. — Вън и се строй те, ваш’та…

Отворих вратата с ритник и се канех да изляза, отпуснал ръката с пистолета надолу.

— Изпроси си го! — кресна малкият.

Клекнах светкавично. Пистолетът в ръката му блъвна пламъче. Някой сигурно му беше сложил ударник. Зад главата ми се пръсна стъкло. С крайчеца на окото си, което в момент като този не би трябвало да има никакви крайчета, долових бързо, ловко движение откъм Джордж. Вдигнах пистолета и се канех да натисна спусъка, но до мен изтрещя изстрел… Джордж. Не стрелях. Вече не беше необходимо.

Тъмната кола потегли рязко и се понесе с бясна скорост надолу по хълма. Ревът й заглъхна в далечината, а в средата на улицата малкият продължи да се люшка нелепо в светлината, отразена от оградите.

По лицето му се размазваше нещо тъмно. Пистолетът му изтрака върху настилката. Малките крака се огънаха, той политна встрани, претърколи се, сетне изведнъж притихна.

— Да — рече Джордж и помириса дулото на револвера си.

— Добър изстрел. — Излязох от колата и се загледах в малкия — нищожна смачкана купчина. Страничното сияние от фаровете на нашата кола осветяваше мръсно белите гуменки. Джордж стана и се изправи до мен.

— Защо мислиш, че съм аз, братко?

— Аз не стрелях. Видях обаче как измъкваш странично револвера, като каубой. Чиста работа.

— Благодаря, приятел. Те дебнат господин Джералд, разбира се. Обикновено по това време го докарвам от клуба, натряскан и обран на бридж.

Приближихме се до малкия и го загледахме. Нямаше какво да се види. Просто един мъртъв окървавен дребосък с голям куршум в главата.

— Изгаси тия идиотски фарове — изръмжах аз. — И да се пръждосваме оттук.

— Домът е отсреща — рече Джордж. Говореше нехайно, сякаш не беше убил човек.

— Няма да забъркваме Джийтър, ако държиш на мястото си. Трябва да ти е ясно. Връщаме се в моята квартира и почваме отначало.

— Разбирам — отряза той и скочи отново в колата. Угаси жълтите фарове и габаритите. Аз седнах до него.

Продължихме нагоре по хълма. Извърнах се да видя счупеното стъкло. Беше малкото стъкло на задната врата. От него липсваше едно парче. Ако им хрумнеше, можеха да го използват за веществено доказателство. Не мислех, че ще се стигне дотам, но не беше изключено.

На билото на хълма се разминахме с огромна лимузина. Лампичката в купето светеше и там, като на осветена витрина, възрастна двойка седеше вдървено, сякаш приемаше кралски почести. Жената беше цялата в кожи и диаманти.

Джордж ги подмина небрежно, даде газ и направи бърз десен завой в тъмна улица.

— Ето ти двама, които добре са си хапнали и пийнали — провлече той. — Обзалагам се, че това дори не им прави впечатление.

— Да. Хайде да идем у дома и да пийнем — рекох. — Така и не свикнах да убивам хора.

Седяхме с чаши, в които имаше по малко от уискито на госпожица Хариет Хънтрес, и се гледахме. Джордж ми хареса повече без фуражката. Имаше къдрава тъмнокестенява коса и ослепително бели зъби. Пийваше и дъвчеше края на незапалена цигара. Подвижните му черни очи проблясваха самоуверено.

— Йейл ли си завършил? — попитах.

— Дартмът, ако те интересува.

— Всичко ме интересува. Какво струва днес университетското образование?

— Три яденета на ден и униформа — провлече той.

— Що за човек е младият Джийтър?

— Едър рус побойник, играе добре голф, въобразява си, че е огън с жените, пие много, но още не е одрайфал килимите.

— А старият Джийтър?

— Може и да ти подхвърли десет цента, ако не носи у себе си петачета.

— Ц-ц-ц, как само говориш за шефа си!

Джордж се ухили.

— Толкова е стиснат, че главата му скърца, като си сваля шапката. Винаги съм рискувал. Може би затова съм само шофьор. Уискито си го бива.