Реймънд Чандлър - Бей Сити Блус

Де Спейн се наведе напред и настъпи другия му глезен. Отпуснат цялата си тежест върху стъпалото, което държеше, и разчекна двата му крака. Голямото чене се опита да изохка и изреве едновременно. Получи се нещо като лай на бая голямо и престаряло куче.

Де Спейн каза:

— За това, което правя, някои получават пари. Не центове — истински мангизи. Ще трябва да проуча тая работа.

Голямото чене изрева:

— Пусни ме! Ще говоря! Ще говоря!

Де Спейн го разчекна още малко. Направи нещо и с ходилото и онзи изведнъж рухна. Все едно да припадне морски лъв. Де Спейн загуби равновесие и залитна на една страна, когато кракът се стовари на земята. После извади носна кърпичка от джоба си и бавно попи лицето и ръцете си.

— Омекнал е — рече. — Много бира пие. А изглеждаше як. Може да е от това, че задникът му е вечно зад волана.

— И ръката на пистолета — добавих.

— Това е идея — рече Де Спейн. — Не бива да му отнемаме самоуважението.

Пристъпи и срита Голямото чене в ребрата. След третия шут се чу стенание и нещо заблестя там, където преди се тъмнееха клепачите му.

— Ставай — кресна Де Спейн. — Няма повече да ти причинявам болка.

Голямото чене се изправи. Трябваше му цяла минута, за да го стори. Устата му — онова, което бе останало от нея — зееше широко отворена. Това ми напомни за друг един мъж и престанах до го съжалявам. Той загребваше въздуха с ръце, търсеше нещо, на което да се подпре.

Де Спейн се обади:

— Моят човек разправя, че си се скапал, защото в ръката ти нямало пистолет. Не е хубаво силен мъж като теб да се скапва така. Ето, вземи моя.

Леко ритна кобура. Той се изхлузи от сакото и тупна в краката на Голямото чене. Онзи приведе рамене, за да го погледне. Не можеше да привие врата си повече.

— Ще говоря — продума.

— Никой не е искал от теб да говориш. Казах ти да вземеш пистолета в ръка. Не ме принуждавай да те дъня отново. Разбираш ли? Пистолетът в ръката.

Голямото чене рухна на колене и ръката му бавно обгърна дръжката на пистолета. Де Спейн го наблюдаваше, без да трепне.

— Ха така! Сега вече имаш пистолет. Сега отново си кораво копеле и можеш да пречукаш още някоя жена. Извади го от кобура!

Много бавно, с нечовешки усилия Голямото чене издърпа пистолета от кобура и остана така, провесил оръжието между коленете си.

— Какво, няма ли да пречукаш някого? — подразни го Де Спейн.

Голямото чене изпусна пистолета и се разрида.

— Ей, ти! — излая Де Спейн. — Прибери това там, откъдето го взе. Искам го чист, както самият аз го пазя.

Ръката на бияча несигурно се плъзна по земята, напипа пистолета и бавно го прибра в кожения кобур. Усилието отне и последната капчица енергия, която му беше останала. Той се захлупи по лице върху кобура.

Де Спейн го хвана за ръката, претърколи го по гръб и вдигна пистолета си от земята. Избърса дръжката с длан и закопча кобура на гърдите си. После вдигна и сакото си и го облече.

— Сега ще го оставим да си каже и майчиното мляко — рече той. — Не вярвам, че можеш да накараш да проговори човек, който не иска. Имаш ли цигара?

Бръкнах в джоба с лявата си ръка, извадих пакета, изтръсках една цигара и му го поднесох. Включих ръчния прожектор и осветих стърчащата цигара и едрите му пръсти, които се пресегнаха да я вземат.

— Нямам нужда от това — каза той.

Потърси клечка кибрит, запали я и бавно напълни дробовете си с дим. Отново изгасих прожектора. Де Спейн погледна надолу към морето, извивката на брега и осветените кейове.

— Хубаво е тук горе — рече.

— Студено е — обадих се аз. — Дори през лятото. Не бих отказал една чашка.

— Аз също — рече Де Спейн. — Но не пия, когато съм на работа.

Де Спейн спря колата пред сградата на лекарите и погледна към осветения прозорец на шестия етаж. Сградата беше проектирана като отделни радиални крила, така че всички кабинети гледаха към улицата.

— Бре да му се не види! — възкликна Де Спейн. — Още е горе. Този тип май изобщо не спи. Я хвърли едно око на бричката там.

Станах, минах пред тъмния санитарен магазин встрани от главния вход. Дълга черна кола беше паркирана диагонално, точно по правилата, в един от разчертаните правоъгълници пред болницата, сякаш беше пиков час, а не около три сутринта. До предната регистрационна табелка на лимузината имаше лекарска емблема — жезъла на Хипократ с увитата около него змия. Насочих лъча на фенерчето в кабината, към мястото за документите, прочетох част от името на притежателя и отново изгасих светлината. Върнах се при Де Спейн.