Реймънд Чандлър - Бей Сити Блус

Де Спейн безизразно се обади:

— Да се разходя ли по физиономията му, а, шефе?

— Една секунда — отвърна шефът. — Какво изобщо те накара да заподозреш Де Спейн?

— Кръвта и кожата под ноктите му, зверският начин, по който се разправи с Лоренц, и фактът, че момичето ми каза, че й е бил гадже, а той се престори, че не я познава. Какво повече ми трябва, по дяволите?

— Това! — отвърна Де Спейн.

Стреля от джоба си с пистолета с бялата дръжка, който беше взел от доктор Остриън. За стрелба от джоба се изисква дълга практика, която ченгетата нямат. Куршумът мина на трийсетина сантиметра от главата ми. Седнах на пода, а доктор Остриън се изправи много бързо и замахна към лицето на Де Спейн с дясната си ръка. Ръката, която държеше кафявото шише с широкото гърло. Някаква безцветна течност се лисна в очите му и задими надолу по лицето му. Всеки друг на негово място би изкрещял. Де Спейн заблъска въздуха с лявата си ръка, а пистолетът от джоба му изгърмя още три пъти. Доктор Остриън падна странично на ръба на бюрото, а после се сгромоляса на пода извън обсега на куршумите.

Пистолетът продължи да гърми.

Всички в стаята се хвърлиха на колене. Шефът измъкна оръжието си и стреля два пъти в Де Спейн. С неговия пистолет и веднъж щеше да е достатъчно. Тялото на Де Спейн се усука и се сгромоляса на пода до огнеупорната каса. Шефът се приближи, коленичи край него и го загледа мълчаливо. После се изправи, заобиколи бюрото, но се върна и се надвеси над доктор Остриън.

— Този е още жив — каза рязко. — Обади се по телефона, Уимс.

Тлъстакът с мазната мутра заобиколи бюрото откъм далечния край, придърпа телефона и започна да набира. Из въздуха се носеше остра миризма на киселина и изгоряла плът. Отвратителна миризма.

Сега всички се бяхме изправили и дребният полицейски началник ме гледаше навъсено.

— Не биваше да стреля по теб — рече. — Нищо не можеше да докажеш. Нямаше да ти позволим.

Не отговорих. Уимс остави слушалката и отново погледна към доктор Остриън.

— Май е хвърлил топа — изрече иззад бюрото.

Шефът продължаваше да ме гледа.

— Поемаш страхотни рискове, господин Далмас. Не знам каква игра въртиш, но се надявам да си харесваш картите.

— Доволен съм — отвърнах. — Искаше ми се да поговоря с клиента си, преди да го пречукат, но май направих всичко каквото можах за него. Най-отвратителното обаче е, че Де Спейн ми харесваше. Той беше един от най-големите смелчаги, които съм виждал.

Шефът отвърна:

— Ако се интересуваш от смелост, опитай някой ден да станеш началник на полицията в някой градец.

— Ъхъ — рекох. — Кажи на някого да завърже кърпичка около дясната ръка на Де Спейн, шефе. Сега май ти самият ще се нуждаеш от доказателството.

Далеч някъде откъм булеварда зави сирена. Звукът слабо проникна през затворените прозорци, като койот, виещ горе на хълмовете.

© 1938 Реймънд Чандлър

Raymond Chandler

Bay City Blues, 1938

Сканиране и разпознаване: nextvasko, 2008

Редакция: BHorse, 2008

Издание:

Реймънд Чандлър. Пълна колекция разкази, том 1

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/9581]

Последна редакция: 2008-12-04 12:00:00