Реймънд Чандлър - Бей Сити Блус

— Мислиш ли, че ще можем да го накараме да върви? Определено ще ми е криво, ако трябва да го носим.

— Не знам — рекох. — В случая аз съм само чирак. Къде ще го водим?

— Нагоре по хълмовете, където е спокойно и птичките пеят — мрачно отвърна Де Спейн.

Седнах на стъпалото на колата, провесил големия прожектор между коленете си. Светлината не беше много добра, но очевидно достатъчна за онова, което Де Спейн правеше с Голямото чене. Точно над нас имаше покрит резервоар, а след него склонът се спускаше в дълбок каньон. На около половин миля разстояние се виждаха две самотни, кацнали на възвишението къщи — и двете тъмни. Луната огряваше измазаните им в бяло стени. Тук, на високото, беше студено, но въздухът бе чист и звездите блестяха като парченца излъскан алуминий. Леката омара над Бей Сити изглеждаше много далеч, като в друга страна, а всъщност бе само на десет минути бързо кормуване.

Де Спейн беше съблякъл сакото си. Ръкавите на ризата му бяха завити нагоре, китките и големите му неокосмени ръце изглеждаха огромни на студената бледа светлина. Сакото му лежеше на земята между него и Голямото чене, а кобурът бе метнат върху сакото и пистолетът беше вътре, с дръжката към Голямото чене. Сакото бе отметнато леко настрани, така че между мъжете се откриваше малко пространство неравен, осветен от луната чакъл. Пистолетът се падаше отдясно на Голямото чене и отляво На Де Спейн.

След дълго мълчание — чуваше се само тежко дишане — Де Спейн каза:

— Опитай пак.

Говореше небрежно, все едно си приказваше с партньор на флипер.

Лицето на Голямото чене представляваше кървава маса. Не виждах червенината, но бях светнал един-два пъти с фенерчето и знаех, че лицето му е алено. Ръцете му бяха свободни и ритникът в слабините бе вече само спомен, останал далеч назад в огромния океан на болката. Той изграчи някак странно, бутна Де Спейн с лявото си бедро, отпусна се на дясно коляно и посегна към пистолета.

Де Спейн го ритна в лицето.

Голямото чене се изтърколи върху чакъла, впи ръце в лицето си и измежду пръстите му долетяха стенания. Де Спейн пристъпи и го ритна в глезена. Онзи зави. Де Спейн се върна в начална позиция зад сакото и кобура с пистолета. Голямото чене се претърколи, коленичи и разтръска глава. От лицето му върху каменистата почва се отрониха едри тъмни капки. Той бавно се изправи и застана леко приведен. Де Спейн рече:

— Я се стегни! Кораво копеле си. Зад гърба ти е Ванс Конрид, а зад него — мафията. Зад теб може да стои дори шефът Андърс. А аз съм само едно скапано ченге, на което са му теглили шута. Хайде, ела да направим малко показно!

Голямото чене се хвърли към пистолета с главата напред. Ръката му докосна дръжката, но само я завъртя. Де Спейн настъпи ръката и завъртя тока на обувката си. Голямото чене изпищя. Де Спейн отскочи назад и рече отегчено:

— Нали сме в една категория, гълъбче.

— Защо не го оставиш да говори, за Бога? — обадих се дрезгаво аз.

— Той не ще да говори — отвърна Де Спейн. — Не е от разговорливите. Кораво копеле е.

— Тогава поне застреляй тоя нещастник.

— В никакъв случай! Не съм такъв човек. Ей, Мое, този тук си мисли, че съм от ония садистичните ченгета, дето трябва от време на време да цапардосват някого с оловна тръба по главата, за да не ги хванат дяволите. Няма да го оставиш да си мисли така, нали, Мос? Това е равностоен двубой. Превъзхождаш ме с десет кила и ей го къде е пистолетът.

Голямото чене измърмори:

— Да предположим, че го взема. Нали твоят човек ще ме надупчи веднага.

— Няма такова нещо! Хайде, нали си буца. Само още веднъж. Имаш още много сили.

Голямото чене отново се изправи, толкова бавно се изправи, все едно се катереше по стена. Олюля се и избърса с ръка кръвта от лицето си. Главата ме болеше. Повдигаше ми се.

Съвсем неочаквано Голямото чене замахна с крак. За частица от секундата сякаш щеше да направи нещо, но Де Спейн го сграби за стъпалото, отстъпи назад и го дръпна. Той държеше крака изпънат, а биячът се олюля, опитвайки се да запази равновесие. Де Спейн се обади словоохотливо:

— Този номер мина, когато аз го направих, защото ти държеше патлак в лапата си, а аз нямах нищо. Тогава не предполагаше, че ще поема такъв риск. Сега обаче виждаш колко са различни нещата.

Той изви силно стъпалото му с две ръце. Тялото на бияча все едно се преметна във въздуха и се сгромоляса странично. Рамото и лицето му заораха в земята, но Де Спейн продължаваше да държи стъпалото и да го извива. Голямото чене се замята, като издаваше остри животински звуци, позаглушени от чакъла. Де Спейн силно и рязко извъртя ходилото. Онзи изхриптя тъй, сякаш раздраха десет чаршафа едновременно.