Петър Бобев - Тайната книга

Богомилът отвърна решително:

— С един цар можем да се преборим по-лесно, отколкото с хиляди боляри.

Рибарите бяха съгласни с него.

— С цар — кимна младежът. — Ала не с Филип Август.

Едва на заранта, след цяла нощ плаване покрай брега, достигнаха рибарското селище в близост до замъка Монгри. Още по здрач похлопаха на вратата на най-близката до морето колиба.

Отвори им ранобуден рибар. След като му обясниха всичко, оставиха българина при него и се сбогуваха. Стопанинът повика селския старейшина.

До вечерта двамата със Слав разговаряха скрито, а надвечер старейшината го изведе вън от селото. Прекара го през най-затънтените пътечки, през най-усойните рътлини, далеч от градища и друмове.

И на другата заран стигнаха до стана на горяните, които ги отведоха веднага при водача си Роже Симон. Когато българинът му разказа всичко, що бе изтеглил, оня го запита:

— А сега какво искаш от нас?

— Да вземем Тайната книга!

— Това е лесно за казване — пресече го Роже Симон. — Ама мъчно за вършене.

Според плана на богомила галерата на инквизитора трябваше да пристигне днес утре, най-късно в други ден. Допускаха, че там, сред града, божем най-сигурно, охраната на Тайната книга щеше да бъде отслабена. Сетне, по пътищата, виж, щеше да бъде подсилена. Изводът се налагаше сам — нападението да бъде извършено на самото пристанище. Един конник — Слав предложи себе си, тъй като той беше виновникът за всичко — щеше да профучи през множеството, да я грабне от ръцете на абат Симон или на другия, който я носи, и докато стражата се опомни, да излети навън през градската порта.

Спаха през целия ден. И вечерта, когато слънцето се потули зад хълма, петима конници, облечени като въглищари, поеха по тайните пътеки към градските стени. В прикачените за седлата кошове, под насипаните дървени въглища, беше скрито всичко, що им беше необходимо за предстоящото дело.

И когато след утринната камбана крепостният мост легна върху рова, петимата преминаха по него кротко и се запътиха към пазарния площад пред катедралата. Преди да стигнат дотам, свърнаха в първата странична улица и потропаха на една врата. Чернобрад мъж с оцапани ръце, видимо бояджийски чирак, им отвори бързо и хлопна зад тях вратата. Първият въпрос на Слав беше:

— Пристигна ли Симон Еретик?

— Не знам — почеса се бояджията по главата. — Не съм чувал.

— Щом не си чул, значи сме дошли навреме. Такава новина не се пропуска.

Изпратиха един горянин да дебне на кея, а другите легнаха да си доспят. За това, което им предстоеше, се нуждаеха от много сили.

Не бяха спали и два часа, когато съгледвачът ги разбуди, задъхан от вълнение:

— Пристига!

Разсънени начаса, заговорниците награбиха това, що им беше отредено, и само за няколко минути, преобразени до неузнаваемост, един по един се измъкнаха навън.

Слав зае мястото си до пристана. Свали кошовете от коня и хвана поводите. Всеки познавач би открил под съдрания чул отличния бегач.

Галерата приближаваше със свити платна, само на гребла. На разкошната кърма под червен балдахин се беше изправил абат Симон дьо Клерк. До планшира на горната палуба се бяха изпъчили свирачите и надуваха тържествено фанфарите. По палубата стърчаха неподвижни, като изваяни, бойците, чиито оръжия блестяха на слънцето с ослепителни искри. Зад кърмата се влачеше по водата знамето на сарацинската галера, а от борда надничаха освободените роби, които инквизиторът беше намерил на острова.

Народът прииждаше на тълпи: селяни, оставили стоките си на пазара, излезли от работилниците занаятчии, чираци, избягали от духалата, становете, бояджийските казани, къщовници, зарязали гозбите на огъня и децата в люлките, свободни от наряд войскари, сакати просяци с паничките си. Толкова са малко развлеченията в града — кой ще пропусне такова зрелище? Рояци дечурлига се провираха под краката на възрастните, катереха се по зидовете и дърветата, мушкаха се навред.

Корабът зави плавно, левите му весла се изтеглиха навътре и той се прилепи леко към кея. И докато няколко войници разблъскваха тълпата с алебарди, за да разчистят пътя, от борда спуснаха трапа, по който най-първо слязоха освободените роби. После един конник препусна през изходната порта към Стария монастир с някаква заръка до отседналите там кръстоносци.

На пристана вече се бяха събрали градските първенци начело с мера и духовенството с черковните хоругви. И когато те направиха полукръг пред галерата, по проснатата по мостчето червена пътека бавно и тържествено слезе абат Симон дьо Клерк. Сам, без Тайната книга, без пленницата си. Съпроводен от телохранителите. И никой друг.