Петър Бобев - Тайната книга

— Объркай му курса! Не бива да намери острова?

— Отдавна се досетих — отвърна нидерландецът. Слав изтича бързо на мястото си, преди завръщането на доминиканеца. Чак тогава заспа, заспа мигновено.

Събуди го тропотът на много нозе по палубата, шумна глъчка и дрънкане на оръжия. Скочи на крака. И видя навата на Оноре Рок, сега с мюсюлманско знаме, която опитваше да се отскубне от преследвачите си. Макар че беше по-тежка и по-бавно подвижна, личеше си, че я води сигурна ръка, която умее добре да избира вятъра и да мени курса.

Мощната галера взе да настига бегълците едва след час. Сега Слав разбра замисъла на сарацините. Умишлено ги водеха към мястото на корабокрушението. Ето, минаха съвсем близо до брега.

Хейнрик ван Ленеп предупреди:

— Подводни скали!

Арабите или бяха проучили добре крайбрежието и пролуките между рифовете, или пък се бяха оставили на късмета си. Каквото е рекъл аллах! Или те, или враговете им!

И докато християните все още се колебаеха, корабът на Рашид бен Омар се скри зад първия нос на острова.

Тогава някой съгледа размаханите дрипи в ръцете на хората от брега. Пуснаха лодка и тя докара десетина изтощени роби, изоставени като безполезен товар от отплавалата нава. С втората лодка дойдоха още седем нещастници, още по-мършави от предишните. Сред тях нямаше никой от хората на Женевиев и на Оноре Рок. Види се, с тях пиратите бяха подменили най-обезсилените гребци. Последен от лодката слезе Жак Баптист. Слав не посмя да му се обади. Моряците отведоха спасените в трюма да ги нахранят.

В това време сарацинската нава беше изчезнала някъде. Ще не ще, абат Симон даде заповед за връщане.

Почувствувал се с възстановени сили, Слав стана да помогне на моряците, които миеха палубата. Преди това понечи да притули някъде кожената си торба.

Внезапно някой му я изтръгна от ръката. Той се извърна рязко. В същия миг неколцина здравеняци го хванаха за ръцете. Отведоха го начаса пред Симон Еретик, който го посрещна със свити вежди:

— Какво криещ? — запита той сурово. Слав не отговори.

Инквизиторът отвори торбата и сам извади скритото евангелие. Позна го веднага, макар и написано на български. И преди богомилът да се мръдне, даде знак с очи. Още петима души обградиха пленника.

Симон Еретик процеди през стиснати зъби.

— Е, българино! Какво ще ме лъжеш сега?

— Нищо няма да ти кажа, ни лъжа, ни истина! Абатът промълви тъжно, с нескрита болка в гласа:

— Пред мен всички проговарят. А ме боли, когато трябва да измъчвам хора, своите ближни. Нали и те са чада божи. Боли ме като тях. Моля те, не ме мъчи! Не ме принуждавай да гледам пак изтезания. Разправя всичко сам!

— Нямам какво да разправям.

— Еретик ли си?

— Аз съм истински християнин!

Инквизиторът поднесе към устните му разпятието си. Слав неволно се отдръпна.

— Виждам, гнусиш се. А истинският християнин целува светия кръст.

Богомилът се изпъчи.

— Това не е вярно! Истинският християнин не го зачита. Защото е символ на сатаната, знак на апокалиптичния звяр. Сатаната подучи безумците да разпънат божия син на кръста. Как тогава да почитаме това дърво, на което са измъчвали бога? Какво ще сториш ти, ако те накарат да целуваш меча, с който е убит баща ти?

— Млъкни, еретико! — пресече го доминиканецът. Слав продължи с успокоен и равен глас. След като му бяха взели Тайната книга, вече нямаше какво да губи. А загубата на живота за един съвършен не е загуба, а печалба.

Симон Еретик почваше да се гневи.

— С думи се разговаря с истински християнин, не с богохулници. На зло куче — зъл прът.

Слав вдигна глава.

— Ако искаш, ела да поговорим като човек с човек. Не като зверове и убийци. Да поговорим и за причастието — може ли простият хляб и простото вино да бъдат тялото и кръвта на бога? За кръщението с вода…

— Млъквай! — изкрещя абатът. — Не на диспут съм те изкарал, а пред съд!

Пленникът пак възрази:

— Единствен бог има това право. Всеки смъртен, който се опитва да съди брат си, е самозванец и насилник.

— Тебе ще те съди светата църква.

— Вашата света църква е бърлога на сатаната. Най-първо сатаната обитаваше соломоновия храм в Ерусалим. Когато го разрушиха, се пренесе в константинополската „Света София“. И в римската „Свети Петър“. Редува се — един ден там, един ден тук…

Симон Еретик изкрещя към войниците:

— Запушете муцуната на тоя антихрист!

Петима се втурнаха отгоре му да го вържат, да прекарат през устата му въжето като конски гем.