Петър Бобев - Тайната книга

Когато тримата застанаха смутени сред наобиколилото ги множество на палубата, още не знаеха къде са попаднали. Жан се гушеше в ръцете на майка си, а богомилът стискаше торбата с Тайната книга.

Внезапно тълпата се разстъпи и пред тях застана самият Симон Еретик.

— Женевиев дьо Монгри! — процеди той злобно. — Както виждате, ръцете на Светата инквизиция са дълги.

Слав Граматик се слиса от чутите думи. Женевиев дьо Монгри се наричаше тая, с която трябваше да се срещне, в страната на фръзите, за да го свърже с анцианус Филип.

Той неволно понечи да се метне зад борда, да се измъкне поне той от лапите на инквизицията, в които коварният случай (а то ще рече самият Сатанаил) го бе натикал. Но се овладя. Него не го познаваха, а един опит за бягство щеше да събуди подозренията им. Длъжен беше да остане, да не се вълнува, да не се издава.

Албигойката се дръпна пребледняла, притиснала до болка детето си. Опита се да се върне към лодката, ала двама здравеняци я хванаха и завързаха.

— А тия какви са? — обърна се към двамата полуголи роби инквизиторът, като ги стрелкаше със зли очи.

Макар и овързана, Женевиев побърза да отвърне:

— Гребци от кораба на сарацините.

Той не остана много доволен от отговора й. А се изправи пред червенокосия нидерландец.

— Кой си ти?

— Хейнрик ван Ленеп. Моряк. И баща ми, и дядо ми, все са били моряци. Преди година сарацините подпалиха навата ни. Оттогава греба на тяхната галера.

— А ти? — абатът посочи втория корабокрушенец. Слав вече беше подготвил своя отговор:

— Българин съм. Името ми е Слав.

При думата „българин“ инквизиторът настръхна. От нея водеше началото си франкската дума „бугр“, с която заклеймяваха албигойците.

— Всички българи са еретици.

Слав се запъна. Съвършените нямат право да лъжат дори когато спасяват своя живот. Но сега беше друго, сега спасяваше Тайната книга. Имаше ли право, за да предпази себе си от грях, да пожертвува Тайната книга?

И той излъга, направо, с ясното съзнание за това, що върши.

— Пътувах по търговски работи. Към Рим. Продавам сушено месо и восък. Както знае ваше преосвещенство, българският восък е най-хубавият. Най-ароматните свещи стават от него.

Целта беше по-важна. Тайната книга заместваше стотици апостоли. Но оправдаваше ли средствата голямата цел? Не постъпваше ли и той като инквизицията, за която целта оправдаваше всяко средство — дори най-гнусното.

— Знам! — пресече го инквизиторът. — Какво търсиш тук сега?

— Съдба! — сви рамене Слав. — Сарацините нападнаха и моя кораб. Тъй се озовах на греблото до Хейнрик.

И допуснал, че не е достатъчно убедителен, добави:

— Търновградският примас е ръкоположен от негово светейшество папата. Носех писмо за него.

Той разпери ръце:

— Но сега го нямам. Нямам никакъв документ, никакво доказателство, с което да ви убедя.

Последните му думи като че ли поразсеяха подозренията на инквизитора.

— А как избягахте? — запита той. Отговори Хейнрик ван Ленеп:

— В бурята подводна скала проби галерата.

И дума по дума разказа как бяха успели да се измъкнат от пленничеството, като измени само думите на Али ибн Сауд. Изкара го изменник италианец, който така искал да се отплати пред бога за вероотстъпничеството си.

Абат Симон се замисли. Ако не се надяваше да залови съучастниците на пленената еретичка, които сега се намираха на острова като в капан, надали щеше да вземе това решение. Само верско усърдие не би го тласнало в боя. Но той се надяваше да ги поразпита, както си знаеше, та да се добере до някоя нишка, да разкрие колкото може повече брънки на заговора.

Постави нидерландеца на мостика до себе си, та да му помага в навигацията, и насочи кораба на юг.

Плаваха така до вечерта. Продължиха и през нощта. Облечен в стари моряшки дрехи, Слав Граматик се приготви да подремне на палубата, подложил под главата си торбата с Тайната книга. Не би могъл да заспи, ако не я чувствуваше до себе си. И мислеше, преценяваше. Какво щеше да стане, ако стигнеха до острова и намереха сарацинските роби? Щяха да ги подложат на изтезания. А Оноре Рок щеше да покаже на инквизитора бившия си пленник. Затова папистката галера не биваше да намери острова — по никакъв начин!

Имаше един изход — Хейнрик ван Ленеп да отклони кораба, да го отведе другаде. Слав трябваше да се приближи до него и да му пошушне плана си. Но как? Инквизиторът не се отделяше от него. Богомилът стоеше и дебнеше. Щом видя, че абатът влезе за малко в каютата си, Слав се изкачи на два скока и пошепна на Хейнрик: