Петър Бобев - Тайната книга

Така, в напразни напъни, изтече времето до обяд, когато поставеният наблюдател на скалата над залива съгледа навата на Оноре Рок. След няколко опасни опита и тя успя да се укрие на завет. Целият й екипаж слезе на брега. И тогава всички заедно, облепили галерата като мравки, най-сетне успяха да я изтеглят на сухо. Подпряха я с дървени клинове и тозчас се заловиха да закърпват пробойната под надзора на главния дърводелец.

Не успяха да свършат работата си до вечерта. Раната на кораба се оказа по-тежка, отколкото допускаха. Беше пострадала не само обвивката, а и три ребра. Килът също беше пукнат. И понеже тук, на тоя пуст бряг, не можеше да се мисли за подмяната му, трябваше да се направи опит и него да оправят някак си.

На свечеряване Али ибн Сауд приближи незабелязано до двамата роби-еретици.

— Опитайте да се измъкнете тая нощ! — пошепна им той. — И се молете за другия еретик, Али ибн Сауд!

— Не си ли мохамеданин? — запита Хейнрик ван Ленеп.

Дърводелецът отвърна:

— Всичкото зло идва от правоверието. И у вас, и у нас. Правоверните не позволяват да мислиш различно от тях. Ей затова има еретици — и у вас, и у нас. Несъгласни с догмата. Затова целият свят гъмжи от еретици — борци против догмата, за свободна мисъл.

— В исляма няма свободна мисъл — възрази Хейнрик ван Ленеп. — Ислям значи покорство, ислям значи предопределение, ислям значи нетърпимост към чуждото убеждение.

Али ибн Сауд поклати глава.

— Това е правоверието. Всъщност ислямът има най-много разногласия, най-много секти. А бог е един за всички: и за мюсюлмани, и за християни, и за израилтяни. Делят ни само господарите. Както у вас, тъй и у нас, еретиците са сиромасите, тези, що са недоволни от световната нагласа.

— Защо само нас отвързваш? — не сдържа въпроса си Хейнрик. — Защо не и другите?

Оня отвърна:

— Не мога всички. Надзорникът Оноре Рок ви издаде. Българинът имал важна мисия. А всички еретици са братя по душа. Братята са длъжни да си помагат.

Слав Граматик се замисли. Известно му беше и това, слушал бе, че и сред сарацините има хора, що се борят за правда тук, на земята, а не само на небето. И за тях вярващи са всички, що не вършат зло, безразлично от вероизповеданието. Слушал бе за дервиши, които проповядвали, че аллах обича бедните, а мрази властниците, че само бедните могат да спасят душите си.

Тъй беше, целият свят е пълен с еретици. Та не бяха ли за папистите еретици и православните, които не признават непогрешимостта на папата? Не бяха ли еретици и коптите, които пък учат, че Христос притежава само божествена същност? Не беше ли еретик самият Борис-Михаил, който, едва покръстил народа си, не зачете триезичната догма и въведе в царството си славянобългарската книжнина, отрекъл се от латинския, елинския и юдейския език? Не е ли еретик всеки, който опитва да си обясни и бога, и дявола със своя си разум?

Когато настана нощта и Али ибн Сауд отказа да работи в тъмнината, Сюлейман реис и Рашид бен Омар разрешиха на хората да спят. Разрешиха им и да запалят огньове, та да се посгреят. Овързана с въжета, поставиха Женевиев дьо Монгри насред стана, под окото на всички. Синът й, премръзнал от вечерния хлад, се бе сгушил в скута й и спеше.

Придържайки веригата, за да не се откопчи преждевременно, Слав и Хейнрик се отдръпнаха накрай лагера, наистина на студено, ала затуй пък далеч от светлината.

— Без Тайната книга не отивам никъде! — заяви богомилът.

Хейнрик кимна с глава.

— Имаш право. Истинският човек не оставя недовършено наченатото дело.

— Ще преплувам до навата и ще я взема. Сетне ще видим накъде…

Нидерландецът се замисли.

— Хрумна ми нещо. Почакай малко тук! Ако успея в това, що съм си наумил, ти ще го разбереш. То ще ти помогне. Тогава върви за книгата. Като се върнеш, ако не ме намериш тук, не ме търси. Значи съм загинал. Гледай да спасиш себе си и книгата.

И без да му обясни какво възнамерява, откачи звеното на веригата и изпълзя в мрака.

Слав Граматик остана на мястото си неспокоен. Стоя така някое време, минути ли бяха, часове ли бяха, и когато вече му се стори, че другарят му или не е успял, или се е отказал, видя как пламна изтеглената на брега галера. Пламна едновременно от няколко места, като клада.

Пиратите наскачаха. Закрещяха безразборни команди, запищяха свирки. Надзорниците отново размахаха бичовете. Подгониха робите към пожара, накараха ги да гребат вода от морето с ведра и мехове и да гасят.

Слав не се двоуми много. Разбра. Заплува към осветената от огъня нава. На кърмата й се мярна някаква сянка. Навярно имаше и други стражи. Кораб не се оставя без хора.