Петър Бобев - Тайната книга

Цяла нощ вилня бурята. Вилня и през деня. Едва привечер поутихна. Дъждът пооредя, продължи да ръси ситен и всепроникващ. Ала вълнението продължи. Наистина не така безредно както преди. Хаосът от разлудуваните водни маси постепенно се уталожи, разбърканите талази се подредиха като пъплещи планински вериги, които прииждаха, прииждаха отдалеч, бавно и величествено, сякаш предчувствуващи трепета, що вдъхваха. Безредното люшкане престана. Корабът дочакваше вълната, изпъпляше до върха й, след което все така плавно, като в люлка, се спускаше в зиналата зад нея водна долина.

Нощта неусетно смени здрача на бурния ден. Стоманеносивото море се превърна в разплискан катран. Ако не беше плаващата котва, която само по волята на аллаха още се крепеше, никой не би могъл да насочва кораба срещу вълните в черната непрогледност.

Премръзнали, робите заспаха непробудно. Прибраха се за сън и капналите от умора пирати. Останаха само постовите по мачтите и бодърствуващият на мостика капитан, който като че ли никога не спеше. Прибра се и Рашид бен Омар. Ислям значи покорство. Покорен беше на съдбата си младият фидаин. Направил бе всичко, що зависеше от него. Другото беше по волята на аллаха. Ако му беше писано да загине, щеше да загине. Джанна му беше осигурен още там, в сарая на имама, който му го бе показал, който му го бе обрекъл. Имамът беше всичко, той беше наместникът на пророка, той беше посредникът между хората и бога. Всеки човешки разум е длъжен да се подчинява на световния разум, чийто изявител е имамът. Дори ако не успееше да отведе дъщерята на тамплиера при повелителя си, дори ако потънеше целият кораб, Рашид бен Омар все пак бе заслужил небесното блаженство.

През сплъстените облаци вече почваше да се просмуква дрезгавината на изгрева, когато стана бедата. Сюлейман реис, както оглеждаше кръгозора, трепна, зърнал някакви неподвижни очертания, различни от вълните. Тозчас той се хвърли към мачтата да удари камбанката. Сетне, без да чака да излязат неразсънените моряци, рипна на долната палуба и сам заудря тъпана.

— Греби! — изкрещя той на робите. — С пълни весла!

Напразно. Колкото и да се стараеха, колкото и усърдно да размахваха веслата, гребците не успяха да отклонят от скалите увлечената от водните течения галера.

Внезапно корабът изтрещя. Мачтата, устояла на цялата буря, сега се прекърши и смаза десетина гребци ведно с двамина пирати. Отдолу, от трюма, наизскачаха изплашени моряци. През пробойната нахлу вода. Реисът се превърна в истинска стихия. Дърводелецът Али ибн Сауд изнесе стъкмената за такива случаи дървена кръпка, обшита с кожи. Десетина роби опитаха да я пуснат отвън покрай борда. Други се заловиха да запушват пробива отвътре. Бориха се дълго с вълните.

Небето просветна съвсем. Ясно се открои скалистият остров, към който ги отнасяше течението с кърмата напред. Макар и прикрепени сръчно, кръпките не успяха да запушат дупката. Водата продължаваше да прониква на шуртящи струи. Цяла върволица гребци я изтребваха с ведра и от ръка на ръка я подаваха нагоре, за да я плиснат през борда. Галерата газеше все по-дълбоко, все повече вълните преливаха през фалшборда.

Тогава Сюлейман реис зърна стихналия залив между скалите. С умела маневра, след големи усилия на гребци и кормчии, той вмъкна кораба на завет. Скоро вълнорезът задълба в чакълестия плаж. Веднага изхвърлиха умрелите роби в морето. Труповете на двамата пирати, затиснати от мачтата, оставиха на борда. Правоверните трябваше да бъдат погребани на суша с глави към Мека.

После загърмяха нови заповеди. Матросите наскочиха в плитчината, привързаха котвените въжета за скалите. С чук и клещи в ръка дърводелецът тръгна по редиците да освобождава гребците. Отковаваше ги от пейките, после ги сцепваше по двама по двама в обща верига и така на двойки пиратите ги изпращаха на брега, където щяха да помагат за изтегляне на кораба на док. Ето, мина Жак Баптист с един моряк от навата на Оноре Рок, минаха и другите. Дърводелецът достигна пейката на Слав. Наведе се да отключи веригата и му пошепна:

— Оставям халката ти разтеглена. И на комшията ти. Когато решиш, извърти брънката и синджирът ще падне.

Слав го погледна слисан.

— Не питай! — пошушна Али ибн Сауд.

И прикачи веригата му към Хейнрик ван Ленеп, на когото също така остави разчекната халката. После отмина при другите.

Когато на брега се събраха всички роби и моряци, завързаха кораба с въжета. Ала силите им не достигнаха да изтеглят тежката галера на брега, макар че подлагаха под нея наредени мокри греди.