Александър Беляев - Главата на професор Доуел

— Моята дъщеря? Нима я познавате?… С кого имам честта да говоря и защо ви трябва моята дъщеря?

— Ако разрешите…

— Моля ви. — И майката Лоран пусна посетителя в малката приемна, наредена с мека старинна мебел в бели калъфи с дантелени наставки на гърбовете. На стената висеше голям портрет.

„Интересна девойка“ — помисли Артур.

— Моята фамилия е Радие — каза той. — Аз съм медик от провинцията и едва вчера дойдох от Тулон. Някога бях познат с една от другарките по университет на мадмоазел Лоран. Тук, в Париж, срещнах случайно тази нейна другарка и от нея узнах, че мадмоазел Лоран работи при професор Керн.

— А каква е фамилията на университетската другарка на моята дъщеря?

— Фамилията? Риш!

— Риш! Риш!… Не съм чувала такава — забеляза Лоран и вече с явно недоверие запита: — А вие не идвате ли от Керн?

— Не, не идвам от Керн — с усмивка отговори Артур. — Но много искам да се запозная с него. Работата е в това, че той работи в област, от която аз много се интересувам. Известно ми е, че той прави у дома си редица най-интересни опити. Но е много затворен човек и не желае да пуска никого в своята светая светих.

Старицата Лоран реши, че това прилича на истина: когато постъпваше на работа при професор Керн, дъщеря й казваше, че той живее много затворено и никого не приема. „С какво се занимава?“ — запита тя дъщеря си и получи неопределен отговор: „С всякакви научни опити.“

— И ето — продължи Доуел — аз реших да се запозная отначало с мадмоазел Лоран и да се посъветвам с нея как по-сигурно да постигна целта си. Тя би могла да подготви почвата, да поговори предварително с професор Керн, да ме запознае с него и да ме въведе в дома му.

Видът на младия човек предразполагаше към доверие, но всичко, което беше свързано с името на Керн, възбуждаше в душата на мадам Лоран такова безпокойство и тревога, че тя не знаеше как да води по-нататък разговора.

Тя въздъхна тежко и като се сдържаше да не заплаче, каза:

— Дъщеря ми не е у дома. Тя е в болница.

— В болница? В коя болница?

Мадам Лоран не се стърпя. Тя твърде дълго време беше сама със своята тъга и сега, забравяйки всяка предпазливост, разказа на госта си всичко: как нейната дъщеря неочаквано изпратила писмо, че работата я кара да остане известно време в дома на Керн, за да се грижи за тежко болни; как тя, майката, правила безплодни опити да се види с дъщеря си в дома на Керн; как се тревожела; как най-после Керн й съобщил, че дъщеря й заболяла от нервно разстройство и била откарана в болница за душевно болни.

— Аз ненавиждам този Керн — говореше старицата и бършеше с кърпичка сълзите си. — Той доведе дъщеря ми до умопобъркване. Не зная какво е видяла тя в дома на Керн и с какво се е занимавала — за това тя даже не ми е говорила, — но зная едно, че щом постъпи на работа, започна да нервничи. Просто стана неузнаваема. Идваше си бледна, развълнувана, загуби апетит и сън. Нощем й се явяваха кошмари. Тя крещеше и казваше насън, че главата на някакъв професор Доуел и Керн я преследват… Керн ми изпраща по пощата заплатата на дъщерята. Сумата е доста голяма. Изпраща я и досега. Но аз не се докосвам до парите. Здравето не можеш придоби за никакви пари… Аз загубих дъщеря си… — И старицата се заля в сълзи.

„Не, в този дом не може да има привърженици на Керн“ — помисли Артур Доуел. Той реши да не скрива повече истинската цел на своето идване.

— Госпожо — каза той, — сега откровено си признавам, че имам не по-малко основание да ненавиждам Керн. Вашата дъщеря ми беше нужна, за да си видя с Керн някои сметки и… да разкрия неговите престъпления.

Мадам Лоран извика.

— О, не се безпокойте, вашата дъщеря не е замесена в тези престъпления.

— Моята дъщеря по-скоро ще умре, отколкото да извърши престъпление — гордо отговори Лоран.

— Аз исках да се възползувам от услугите на мадмоазел Лоран, но сега виждам, че на нея самата трябва да се окаже услуга. Имам основание да предполагам, че вашата дъщеря не е умопобъркана, а е затворена в дома за душевноболни от професор Керн.

— Но защо? За какво?

— Именно защото вашата дъщеря по-скоро ще умре, отколкото да извърши престъпление, както благоволихте да кажете. Очевидно тя е била опасна за Керн.

— Но за какви престъпления говорите вие?

Артур Доуел недостатъчно още познаваше Лоран, опасяваше се от нейното старческо бърборене и затова реши да не й открива всичко.

— Керн правил незаконни операции. Бъдете добра да ми кажете в коя болница е изпратил Керн вашата дъщеря?