Александър Беляев: Главата на професор Доуел

Има един епизод в ранната биография на Александър Романович, който може да бъде отправна точка към много от същностните черти на човека и твореца Беляев. Ще започна с този и весел, и трагичен епизод.

Веднъж момчето, носещо обикновеното име Александър и необикновения копнеж да полети във въздушния океан, решило да реализира незабавно мечтата си. Изкачило се без колебания на покрива на къщата и почти без колебание… полетяло надолу. Навярно му харесало, навярно рискът пленил въображението му, защото скоковете зачестили. Не знаем колко са били на брой (както не знаем много подробности от трудната биография на художника — литературният му архив не достига до нас), но последният от тях завършва със счупване на гръбначния стълб. Дълго, упорито лечение и страшното като че ли е останало назад. Но минава време и започва горчивото разплащане с мечтата на детството: костна туберкулоза на прешлените на гръбначния стълб, гипсово корито, три безкрайни години неподвижност, сковаващ ортопедичен корсет до края на живота… И знаменателно е, че Александър Романович не укротява полета на фантазията си, не се разделя нито за миг с мечтата си.

Нищо в обемното, оптимистично творчество на писателя не подсказва страдание и принудителна приземност, всичко е реализиране на юношеската мечта да се излезе от рамките на възможното за обикновения човек, да се проникне в сферата на непознатото, да се изпита неизпитаното… В този смисъл бих сравнила творческия подвиг на Александър Беляев с подвига на Николай Островски, написал една от най-въздействуващите и жизнеутвърждазащи книги в съветската литература „Как се каляваше стоманата“, скован от мъчителен, неизлечим недъг. Подобен пример ни даде в наши дни и друг съветски творец — Владислав Титов, с нашумялата си автобиографична творба „Злата смърт“ надвил. Сякаш страданията на тялото активизирал всички духовни сили на личността за създаване на произведения, пронизани от жизненост, от неотстъпна вяра в могъществото на човешкия гений.

Какъв е пътят, който Беляев изминава, преди да свърже изцяло съдбата си с писателския труд? Ражда се през 1884 година в град Смоленск. Следва право и едновременно с това учи в консерваторията. Принуден е да мисли и за насъщния: рисува театрални декори, свири в оркестър, сътрудничи в печата. До 1925 година, когато става професионален писател, Александър Романович работи последователно като възпитател в детски дом, старши инспектор в милицията, фотограф, библиотекар, юрисконсулт в Народния комисариат по просветата. Много и с увлечение пише във вестници и списания. Твърде популярните за своето време московски издания „Вокруг света“ и „Всемирный следопыт“ предоставят страниците си за негови творби и това между другото още повече разширява популярността им. Така през 1926 г. списание „Всемирный следопыт“ отпечатва повестта „Главата на професор Доуел“ (по-късно тя е преработена в роман и излиза в отделно издание), първата голяма научно-фантастична творба на Александър Беляев, която веднага налага името му в съзнанието на читателите. А като имаме предвид, че става дума за съветските читатели, то означава — в сърцата на милиони.

Няма да разказвам съдържанието на този роман. Той е включен в нашия двутомник, но заслужава да се отбележи следният факт: тази първа крупна научно-фантастична книга на Беляев съдържа в себе си крупно научно предвиждане. Да не забравяме, че увлекателната и разтърсваща въображението история за съживяването на човешки глави се печата през 1926 г., а първите опити за съживяване на органи, отделени от тялото, започват да се правят в Ленинградския медицински институт две години по-късно, през 1928 г. Отбелязвам този факт, тъй като той е показателен за творчеството на писателя. Всички или почти всички негови произведения са свързани с мащабни научни предвиждания в сферата на медицината, биологията, техниката и физиката. Всички или почти в всички се разработват художествено проблеми, които ще бъдат обект на науката и техниката за десетки години напред.

Обърнете внимание колко широки и разностранни са интересите на писателя. В повече от петдесетте заглавия, излезли изпод перото на Беляев в „Около света“ и „Световен следотърсач“, рядко ще откриете тематично еднакви, приличащи си творби.