Александър Беляев - Хойти-Тойти

Грамадният берлински цирк „Буш“ беше препълнен със зрители. По широките балкони безшумно като прилепи сновяха келнери с подноси бира. Те сменяха халбите с вдигнали капаци (знак за незадоволена жажда) направо на пода и бързаха към другите жадни, които им даваха знак. Възпълни мамички с доста порасли дъщери отваряха увити с пергаментна хартия пакети, вадеха сандвичи и поглъщаха кървавочервена наденица и кренвирши с вид на дълбока съсредоточеност, без да откъсват очи от арената.

За чест на зрителите обаче трябва да кажем, че не някой самоизтезаващ се факир или гълтач на жаби беше привлякъл в цирка такова огромно множество. Всички очакваха с нетърпение края на първата част и почивката, след която трябваше да се появи Хойти-Тойти. За него разказваха чудеса. Пишеха статии. От него се интересуваха учените. Той беше загадка, любимец и магнит. Откакто се появи, на касата на цирка всеки ден поставяха табелка: „Всички билети са продадени“. И успя да привлече тук такава публика, която никога по-рано не надникваше в цирка. Наистина галерията и амфитеатърът се изпълваха от обикновените посетители чиновници и работници със семействата си, търговци и търговски служещи. Но в ложите и на първите редове седяха стари, белокоси, много сериозни и дори намръщени люде с леко старомодни палта и мушами. Сред зрителите от първите редове имаше и по-млади хора, но също така сериозни и мълчаливи. Те не дъвчеха сандвичи, не пиеха бира. Необщителни като каста на брамини, те седяха неподвижно и чакаха втората част от програмата, когато ще излезе Хойти-Тойти, заради когото бяха дошли.

През почивката всички говореха само за предстоящото излизане на Хойти-Тойти. Учените мъже от първите редове се оживиха. Най-сетне настъпи отдавна очакваният миг. Прозвучаха фанфари, строиха се в редица манежните работници с ливреи в червено и златно, завесата на входа се разтвори широко и под аплодисментите на публиката излезе той — Хойти-Тойти. Това беше огромен слон. На главата му беше нахлупена малка, обшита със злато шапка с шнурове и пискюли. Хойти-Тойти обиколи арената, съпроводен от водача — малко човече с фрак, — като се покланяше надясно и наляво. Сетне отиде в средата на арената и се спря.

— Африкански е — рече побелелият професор на ухото на колегата си.

— Индийските слонове ми харесват повече. Телата им имат по-закръглени форми. Правят впечатление, ако мога да кажа така, на по-културни животни. Африканските слонове имат по-груби и остри форми. Когато такъв слон протяга хобот, заприличва на някаква хищна птица.

Малкото човече с фрака, застанало до слона, се изкашля и заговори:

— Уважаеми госпожи и господа! Имам честта да ви представя знаменития слон Хойти-Тойти. Дължината на туловището му е четири и половина метра, височината — три и половина метра. От върха на хобота до края на опашката — девет метра…

Хойти-Тойти неочаквано вдигна хобот и помахна с него пред човека с фрака.

— Прощавайте, грешка — каза водачът. — Хоботът е дълъг два метра, а опашката — около метър и половина. Значи дължината от върха на хобота до края на опашката е седем метра и деветдесет. Всеки ден слонът изяжда триста шестдесет и пет кила зеленина и изпива шестнадесет кофи вода.

— Слонът смята по-добре от човека! — чу се глас.

— Забелязахте ли как слонът поправи водача си, когато тоя сбърка дължината му? — попита професорът по зоология колегата си.

— Случайност — отвърна другият.

— Хойти-Тойти — продължаваше водачът — е най-гениалният от слоновете, живели изобщо на земята, и вероятно най-гениалният от всички животни. Разбира немски… Нали разбираш, Хойти? — обърна се той към слона.

Слонът важно кимна с глава. Публиката заръкопляска.

— Фокуси! — рече професор Шмит.

— Вие гледайте какво ще стане по-нататък — възрази Щолц.

— Хойти-Тойти може да смята и да различава числата…

— Стига обяснения! Покажете! — извика някой от галерията.

— За да бъдат избягнати всякакви недоразумения — продължи невъзмутимо човекът с фрака, — ще помоля няколко свидетели да слязат тук, на арената, за да могат да удостоверят, че няма никакви фокуси.

Шмит и Щолц се спогледаха и слязоха на арената.

И Хойти-Тойти започна да показва изумителните си дарби. Пред него нареждаха големи квадрати от картон с нарисувани на тях числа и той събираше, умножаваше и делеше, като вадеше от купчината картони числата, съответствуващи на резултата на изчисленията му. От еднозначни преминаха на двузначни числа, сетне и към тризначни; слонът решаваше безпогрешно задачите.