Александър Беляев: Хойти-Тойти

— От полицията звъняха — каза Щром, като затвори телефона — Предлагат ни да изпратят пожарникари, за да докарат обратно слона с помощта на водните струи. Но с Хойти-Тойти трябва да се внимава много.

— Лудият не бива да се дразни — отбеляза Юнг.

— Все пак, Юнг, вас слонът ви познава по-добре от всеки друг. Постарайте се да се завъртите около него и да го примамите с добро в цирка.

— Ще се опитам, разбира се… Как да го нарека, Хинденбург 2 2 Паул фон Хиндербург (1847–1934) — немски генерал-фелмаршал, от 1925 г. — президент на Германия. — Б.пр. ли?…

Юнг си излезе, а Щром така и не легна до сутринта, зает с изслушване на телефонни съобщения и даване на нареждания. Слонът дълго се къпа при Пауновия остров, сетне нападна една зеленчукова градина, изяде всичкото зеле и моркови, закуси с ябълки от съседните овошки и се отправи към лесничейството на „Фриденсдорф“.

Всички донесения подчертаваха, че слонът не закача хора, не причинява излишни разрушения, с една дума, държи се съвсем благонравно. Докато върви, внимателно обикаля градинките, за да не тъпче тревата, избира само шосето или междуселските пътища. И само гладът го принуждава да похапне плодове и зеленчуци из градините. Но и там се държи много внимателно — не тъпче напразно лехите, зелето яде възпитано — леха след леха, не чупи овошките.

В шест часа сутринта се върна Юнг — уморен, прашен, с потно, мръсно лице и мокри дрехи.

— Какво става, Юнг?

— Все същото. Хойти-Тойти не се поддава на никакви уговорки. Нарекох го „господин президент“, а той се ядоса и ме хвърли в езерото. Явно манията за величие при слоновете протича в малко по-различни форми, отколкото при хората. После започнах да го убеждавам с разумни доводи: „Вие да не би да си мислите — казвам му аз, но без да употребявам титли, — че се намирате в Африка? Това не ви е Африка, а петдесет и два градуса и половина северна ширина. Сега е август, добре, навсякъде е пълно с всякакви плодове и зеленчуци. Ами като дойдат студовете какво ще правите? Да не би да гризете кора като козите? Не забравяйте, че в нашата Европа са живели прадедите ви — мамонтите, но са измрели от студ. Тъй че я най-добре да си вървим в къщи, в нашия цирк, за да си стоите на топло, сит и облечен, а?“ Хойти-Тойти изслуша внимателно речта ми, помисли и ме обля с вода от хобота си. Две вани за пет минути! Не мога повече! Ще бъде чудно, ако не изстина.

Всички опити за морално въздействие върху слона останаха напразни и Щром беше принуден да се съгласи с вземането на решителни мерки. В лесничейството беше изпратен отряд пожарникари с пръскачки. Ръководени от полицията, пожарникарите се приближиха на десет метра от слона, строиха се в полукръг и насочиха към огромното животно силни струи вода. Но слонът се зарадва на душа. Обръщаше се ту от едната, ту от другата си страна и пръхтеше шумно. Тогава десетина пожарникарски тръби съединиха струите си и насочиха тоя мощен поток към главата на слона, право в очите му. Това не му се понрави. Той изрева и толкова решително тръгна към пожарникарите, че атакуващите трепнаха, хвърлиха маркучите и се разбягаха. За един миг маркучите бяха изпокъсани, а машините — съборени.

От този момент сметките, които трябваше да плаща Щром, започнаха бързо да растат. Слонът се ядоса. Между него и хората беше обявена война й той правеше всичко възможно да им покаже, че тази война ще им струва скъпо. Бутна в езерото няколко пожарникарски автомобила, направи на трески къщурката на горския пазач, улови един полицай и го запокити на върха на едно дърво. И ако по-рано внимаваше да не прави бели, сега беше необуздан във вредителствата си. Но и в разрушителната си дейност проявяваше същия необикновен ум, затова можеше да причини много по-големи пакости от някой обикновен, макар и побеснял слон.

Щом получи съобщение за събитията във фриденсдорфското лесничейство, шефът на полицията заповяда: да се мобилизират големи полицейски отряди, да се въоръжат с пушки, след което да обкръжат лесничейството и да убият слона. Щром беше отчаян — друг такъв слон няма да се намери. Дълбоко в душата си директорът вече се беше примирил, че ще му се наложи да плати за лудориите на слона: Хойти-Тойти ще върне всичко с лихвите, само и само да се вразуми. Щром молеше шефа на полицията да отложи изпълнението на заповедта — все още се надяваше да се справи някак с опърничавия слон.

— Мога да ви дам десет часа — отвърна шефът на полицията. — След час цялото лесничейство ще бъде обкръжено. Ако се наложи, в помощ на полицията ще извикам и войска.