Александър Беляев: Хойти-Тойти

Щром свика извънредно съвещание, в което участвуваха едва ли не всички артисти и служещи в цирка, присъствуваше и директорът на зоологическата градина с помощниците си. Пет часа след съвещанието лесничейството беше покрито със замаскирани ями и капани. Всеки обикновен слон би се хванал в хитро поставените примки. Но Хойти си беше Хойти. Заобикаляше заградените места, късаше маскировката на ямите, не настъпваше дъските, свързани с окачено на въже тежко гюлле. Ако падне върху главата на слона такова гюлле, би могло да го зашемети и събори.

Срокът изтичаше, подсилените отряди все повече стягаха пръстена на блокадата. Полицаите с пушките се приближаваха към езерото, край което се намираше слонът. Между стволовете на дърветата вече се виждаше грамадното туловище на Хойти. Той поемаше вода с хобот, вирваше го и изригваше цял фонтан, който се разпадаше във въздуха и се сипеше като дъжд върху широкия му гръб…

— Готови! — изкомандува тихо офицерът. Сетне извика: — Огън!

Гръмна залп. Горският гъсталак отвърна с многократно ехо. Слонът наведе глава встрани и, облян в кръв, се втурна право към хората. Полицаите стреляха, а той, без да обръща внимание на куршумите, продължаваше да препуска. Полицаите бяха добри стрелци, но не познаваха анатомията на слона и куршумите им не засягаха жизненоважните му центрове — мозъка и сърцето. От болка и страх слонът изрева диво и опъна напред хобот, сетне бързо го прибра — хоботът е много важен орган, без него животното ще загине; затова слоновете го използуват като отбранително или нападателно оръжие само в краен случай. Хойти наведе глава и огромните му бивни, дълги по два и половина метра и тежки по петдесет килограма всеки, се насочиха като страшни тарани към враговете. Гледката беше ужасна. Но дисциплината все още задържаше хората — продължаваха да стоят на местата си и да стрелят непрекъснато.

Слонът разкъса веригата, измъкна се от блокадата и се скри.

Подире му беше организирана потеря, но съвсем не беше лесно да го уловят или дори настигнат. Полицейските отряди бяха принудени да се придвижват по пътищата, а слонът вървеше направо, вече без да подбира пътища — през градини, бостани, поля, гори.

Щром кръстосваше из кабинета и повтаряше отчаян:

— Разорен съм! Разорен съм!… Ще трябва да хвърля цяло състояние, за да покрия загубите, причинени от слона, а самият Хойти-Тойти рано или късно ще бъде застрелян. Каква загуба! Каква невъзвратима загуба!

— Телеграма! — обяви влезлият слуга и подаде с поднос един лист на Щром.

„Разбира се! — помисли си директорът. — Сигурно е съобщение, че слонът е убит… Телеграма от СССР ли? Странно! Кои ли може да я праща?…“

„Берлин цирка Буш до директора Щром.

Току-що прочетох телеграма вестник бягство слон точка Веднага молете полиция отмени заповед убийство слона точка Нека ваш служител предаде на слона следното двоеточие кавички Сапиенс Вагнер лети Берлин върнете се цирк Буш точка Ако не се подчини запетая можете застреляте точка Професор Вагнер.“

Щром препрочете телеграмата.

„Нищо не разбирам! Явно професор Вагнер познава слона, щом споменава предишното му име Сапиенс в телеграмата. Но защо Вагнер се надява, че слонът ще се върне, щом научи за пристигането му в Берлин?… Както и да е, тази телеграма ни дава малък шанс за спасяването на слона.“

Директорът започна да действува. С доста мъка успя да придума шефа на полицията да „спре военните действия“. При слона веднага беше изпратен Юнг с аероплан.

Юнг размаха бяла кърпа като истински парламентьор, приближи се до слона и заяви:

— Дълбокоуважаеми Сапиенс! Професор Вагнер ви поздравява. Той пристига в Берлин и иска да ви види. Мястото на срещата е цирк „Буш“. Заявявам ви, че нито един човек няма да ви докосне, ако се върнете обратно.

Слонът изслуша внимателно Юнг, помисли си, сетне го подхвана с хобота, покачи го на гърба си и с равномерна стъпка се отправи обратно на север, към Берлин. По такъв начин Юнг получи ролята на заложник и пазач — никой не би посмял да стреля в слона, след като на шията му е седнал човек.

Слонът вървеше пеша, а професор Вагнер с асистента си Денисов летеше с аероплан, затова пристигна преди Хойти-Тойти и веднага отиде при Щром.

Директорът беше уведомен вече с телеграма, че само при споменаването на името Вагнер, Хойти-Тойти отново станал кротък и послушен и се връща в Берлин.

— Кажете, моля, при какви обстоятелства се сдобихте със слона и знаете ли историята му? — попита Вагнер директора.