Александър Беляев: Хойти-Тойти

— Е, какво ще кажете? — попита Щолц.

— А я да видим — не се предаваше Шмит — как познава цифрите. — И извадил джобния си часовник Шмит го вдигна нагоре и попита слона: — Били ни казал, Хойти-Тойти, колко е часът?

С неочаквано движение на хобота слонът измъкна часовника от ръката на Шмит, поднесе го към очите си сетне го върна на объркания собственик и състави отговора си от парчета картон:

„10,25“…

Шмит погледна часовника си и смутено вдигна рамене — слонът отговори напълно точно.

Следващият номер беше четенето. Водачът нареди пред слона големи картини, на които бяха нарисувани различни животни. На други парчета картон беше написано „лъв“, „маймуна“, „слон“. Показваха картината на слона, а той показваше с хобота си картона, на който беше написано съответното име. И не сгреши нито веднъж. Шмит се опита да промени условията на опита — показваше думите на слона, като го караше да посочи съответната картина. Слонът изпълни безпогрешно и това.

Най-сетне пред него беше наредена азбуката. Като подбира буквите, той трябваше да съставя думи и да отговаря на въпроси.

— Как се казваш? — попита го професор Щолц.

„Сега Хойти-Тойти“ — отговори слонът.

— Какво значи „сега“? — попита на свой ред Шмит. — Значи по-рано си имал друго име, така ли? Как са те казвали по-рано?

— „Сапиенс“ 1 1 Sapiens (лат.) — разумен. — Б.пр. — отговори слонът.

— По-точно може би Хомо сапиенс? — разсмя се Щолц.

„Може би“ — тайнствено отвърна слонът.

След това той състави ново изречение:

„За днес достатъчно.“

Като се поклони на всички страни, Хойти-Тойти напусна арената, въпреки протестите на водача.

В почивката учените се събраха в пушалнята, разделиха се на групи и започнаха оживен разговор.

В отдалечения ъгъл Шмит спореше с Щолц.

— Помните ли, уважаеми колега — говореше той, — каква сензация направи навремето конят на име Ханс? Вадеше квадратни корени, правеше други сложни изчисления и съобщаваше отговора с почукване на копитото си. А както се изясни после, цялата работа била в това, че стопанинът му го е дресирал да почуква с копито при таен сигнал, а иначе разбирал от смятане колкото може да разбира един кон.

— Това е само предположение — възразяваше Щолц.

— Ами опитите на Торндайк и Йоркс? Всички те се основаваха на създаването на естествени асоциации у животните. Нареждат се няколко сандъчета, като само в едно от тях има храна. Това сандъче може да бъде например второто отдясно. Ако животното го улучи, то хранилката се отваря автоматично и то получава храна. Така у животните трябва да се създаде примерната асоциация: „Второто сандъче отдясно — храна.“ Сетне редът на сандъчетата се променя.

— Вярвам, че джобният ви часовник няма хранилка, нали? — иронично попита Щолц. — Тогава как ще обясните факта?

— Но слонът така и не разбра нищо от моя часовник. Само поднесе до очите си лъскавото кръгче. А когато започна да подбира картоните с числата, то явно е получавал незабележимите за нас указания на водача. Всичко това са фокуси, като започнем от „поправката“ на Хойти-Тойти, когато водачът сбърка в пресмятането на дължината на слона. Условни рефлекси и нищо повече!

— Директорът на цирка ми позволи да остана с колегите след завършването на представлението и да направя наколко опита с Хойти-Тойти — каза Щолц. — Вярвам, няма да откажете да участвате в тях?

— Разбира се — отвърна Шмит.

Когато циркът се опразни и всички огромни лампи с изключение на една над арената бяха загасени, изведоха отново Хойти-Тойти. Шмит поиска водачът да не присъствува на опитите. Малкото човече, вече свалило фрака и облякло пуловер, вдигна рамене.

— Не се обиждайте, моля — каза Шмит. — Извинете, но не знам името ви…

— Юнг, Фридрих Юнг на услугите ви…

— Не се обиждайте, господин Юнг. Искаме така да организираме опита, че да не остане никакво съмнение.

— Моля ви — рече водачът. — Извикайте ме, когато трябва да отведа слона. — И тръгна към изхода.

Учените започнаха опитите. Слонът беше внимателен, послушен, безпогрешно отговаряше на въпросите и решаваше задачите. Това, което правеше, беше изумително. Никаква дресировка и никакви фокуси не можеха да обяснят отговорите му. Налагаше се да допуснат, че слонът наистина е надарен с необикновен ум — с почти човешко съзнание. Шмит, вече наполовина победен, спореше само от инат.

На слона явно му омръзна безкрайният спор. Изведнъж той ловко протегна хобота си, измъкна часовника на Шмит от джоба на жилетката му и му го показа. Стрелките сочеха дванадесет. Сетне Хойти-Тойти върна часовника, вдигна Шмит за яката и го понесе през арената към изхода. Професорът се разкрещя яростно. Колегите му се разсмяха. От входа към конюшните изскочи Юнг и започна да се кара на слона. Но Хойти-Тойти не му обръщаше никакво внимание. Приключил с изгонения в коридора Шмит, слонът многозначително погледна останалите учени на арената.