Александър Беляев: Хойти-Тойти

— Купих го от някой си мистър Никс, търговец на кокосово масло и орехи. Мистър Никс живее в Централна Африка, на река Конго, близо до град Матада. Според думите му слонът сам отишъл при него един ден, когато децата му играели в градината, и започнал да прави всякакви фокуси — изправял се на задните крака и танцувал, жонглирал с тояжки, заставал на предни крака, като се подпирал с бивни в земята и при това толкова смешно махал с опашка, че децата на Никс се търкаляли по ливадата от смях. Те нарекли слона Хойти-Тойти, може би знаете, че на английски това значи „игрив пъргав“, а понякога като междуметие — „и таз добра“. Слонът свикнал с прякора си и ние му го оставихме, след като го получихме. Ето всички документи за покупката. Всичко е напълно легално и сделката едва ли ще може да се оспори.

— Нямам намерение да ви оспорвам сделката — каза Вагнер — Слонът има ли някакви особени белези?

— Да, на главата си има големи белези от рани. Мистър Никс предполагаше, че ги е получил, когато са го ловили. Диваците ловят слонове по много варварски начини. Тъй като тия шевове разваляха донякъде вида му и можеха да предизвикат неприятно чувство у публиката, то ние му слагахме на главата специална шапка, украсена с коприна и пискюли.

— Така. Няма никакво съмнение, че това е той.

— Кой той? — попита Щром.

— Слонът Сапиенс. Моят изчезнал слон. Улових го, когато бях на научна експедиция в Белгийско Конго, и го дресирах. Но една нощ избяга в гората и повече не се върна. Всичките ни усилия да го намерим бяха напразни.

— Значи все пак предявявате претенции за слона? — попита директорът.

— Аз не, но самият слон може да предяви някои претенции. Там е работата, че го дресирах по нови методи, които дават наистина изумителни резултати. Вие сам сте могли да се убедите какво необикновено развитие на умствените способности на слона успях да постигна. Бих казал, че Сапиенс, или Хойти-Тойти, както се казва той сега, притежава до голяма степен човешко съзнание, ако мога така да се изразя. Когато четях във вестниците за изумителните способности на слона от вашия цирк, още тогава реших, че само моят Сапиенс е способен на такива неща: да чете, смята и дори да пише — нали аз го научих на всичко това! Докато Хойти-Тойти мирно забавляваше берлинчани, не смятах за нужно да се намесвам. Но слонът се разбунтува. Значи е бил недоволен от нещо. Реших да му дойда на помощ. Сега той трябва да реши съдбата си сам. Има право. Не забравяйте, че ако не се бях появил навреме, слонът отдавна вече да беше мъртъв — щяхме да го загубим и двамата. Насила не ще го накарате да остане при вас — надявам се, че се убедихте в това. Но не мислете, че искам да ви го отнема на всяка цена. Ще поговоря с него. Може би ако промените режима му, ако отстраните онова което го е дразнило, ще реши да остане при вас.

— „Ще поговоря със слона“! Къде се е чуло и видяло такова нещо! — разпери ръце Щром.

— Друг слон като Хойти-Тойти няма. Впрочем, скоро ли ще пристигне в Берлин?

— Тая вечер. Изглежда, много бърза за срещата си с вас; както ми телеграфираха, върви със скорост двадесет километра в час.

Същата вечер след завършването на цирковото представление се състоя среща между Хойти-Тойти и професор Вагнер. Щром и Вагнер с асистента си Денисов стояха на арената, когато през вратата на артистите влезе Хойти-Тойти все още с Юнг на врата си. Зърнал Вагнер, слонът хукна към него, протегна хобота си като ръка и Вагнер стисна „ръката“ му. Сетне слонът свали Юнг от гърба си и покачи на негово място Вагнер. Професорът вдигна огромното ухо на слона и прошепна нещо в него. Слонът кимна с глава и започна бързо-бързо да помахва с края на хобота си пред лицето на Вагнер, който следеше внимателно тези движения.

На Щром не му се понрави тази тайнственост.

— И така, какво реши слонът? — попита нетърпеливо той.

— Слонът пожела да вземе малко отпуска, за да може да ми разкаже някои интересни за мене неща. След отпуската е съгласен да се върне в цирка, при условие че господин Юнг се извини пред него за грубостта си и обещае никога вече да не прибягва към физически мерки на въздействие. Слонът не усеща ударите, но по принцип не желае да понася никакви оскърбления.

— Аз ли… съм бил слона?… — попита Юнг, като направи учудена физиономия.

— С дръжката на метлата — каза Вагнер. — Не отричайте, Юнг, слонът не лъже. Трябва да се държите така вежливо със слона, сякаш той е…

— … самият президент на републиката?