Стивън Пресфийлд - Александър. Добродетелите на войната

Здесь есть возможность читать онлайн «Стивън Пресфийлд - Александър. Добродетелите на войната» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Город: София, Год выпуска: 2018, ISBN: 2018, Издательство: Бард, Жанр: Историческая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Александър. Добродетелите на войната: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Александър. Добродетелите на войната»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

СЛАВА, КОЯТО НИКОГА НЕ ЩЕ ЗАЛЕЗЕ!
„Винаги съм бил воин. Не познавам друг живот.“ Стивън Пресфийлд успява да проникне в смелото сърце на Александър Велики в тази хроника на невероятните постижения и безкрайните амбиции на царя. Този кървав епос е изповед (и уроци) на Александър пред неговия зет Итан в момента, в който македонският пълководец и неговите войници се готвят да прекосят „тази индийска река“, за да влязат в поредната битка. Романът разказва за последната победа на Александровия баща (разгрома на гърците при Херонея) преди неговото убийство, за това как над бащиния си труп Александър затвърждава плановете си за бъдещи войни; за борбата му с неговия „даймон“, който ще го призове към слава; за опожаряването на Тива, за похода му на изток и жестоките кланета в Азия; за убийството на приятеля му Клит. Ту с възвишена реторика, ту на вулгарен простонароден език Александър „гощава“ Итан с кървави бойни сцени и истории за ужаси и триумфи. Авторът съчувствено рисува портрет на човек, непознавал съмнения: „Вечен триумф и слава, която никога не ще залезе — ето за това воюваме!“.

Александър. Добродетелите на войната — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Александър. Добродетелите на войната», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Стивън Пресфийлд

Александър. Добродетелите на войната

На Майк и Криси

Така той покорил тези народи, които се различавали по език не само от него, но и помежду си. И ако могъл все пак да простре властта си над толкова голяма земя, то е било поради страха, с който поразил всички, тъй че никой не смеел да предприеме нещо против него, а от друга страна съумял да внуши на хората такава любов към себе си, че те винаги считали достойно за себе си да бъдат управлявани от него.

Ксенофонт, „Киропедия“ 1

Действащи лица

Александър, син на Филип — цар на Македония, завоевател на Персийската империя
Филип Македонски — баща на Александър, също изключителен военачалник
Олимпиада — съпруга на Филип, майка на Александър
Кир Велики — основател на Персийската империя, около 547 г. пр. Хр.
Дарий III — велик цар на Персия, победен от Александър
Епаминонд — тавански военачалник, създател на косия боен ред
Парменион — висш военачалник на Филип и Александър
Антипатър — висш македонски военачалник на гарнизонна служба в Гърция
Антигон Едноокия — наречен Монофталм, висш военачалник
Аристотел — философ, учител на Александър
Хефестион — военачалник и най-близък приятел на Александър
Теламон — наемник от Аркадия, приятел и наставник на Александър
Кратер — военачалник на Александър
Пердика — военачалник на Александър
Птолемей — военачалник на Александър, по-късно египетски династ
Селевк — военачалник на Александър
Кен — военачалник на Александър
Евмен — военен съветник на Александър
Леонат — приятел и телохранител на Александър
Филота — син на Парменион, командир на хетайрите 2
Никанор — син на Парменион, командир на Царската пехота
Клит Черния — командир на Царския ескадрон в Конницата на хетайрите
Роксана — бактрийка, съпруга на Александър
Итан — брат на Роксана, по-късно царски паж на служба при Александър, впоследствие в Конницата на хетайрите
Оксиарт — бактрийски владетел, баща на Роксана
Мемнон Родоски — гръцки наемник, военачалник при Дарий
Барсина — наложница на Александър, дъщеря на Артабан, вдовица на Мемнон
Артабан — персийски благородник, баща на Барсина
Бес — сатрап на Бактрия при Дарий, командващ персийския ляв фланг при Гавгамела; убиец на Дарий и претендент за престола
Мазей — сатрап на Месопотамия, командващ персийския десен фланг при Гавгамела; по-късно Александров наместник във Вавилон
Спитамен — бунтовнически предводител в Бактрия и Зогдиана
Буцефал — конят на Александър
Пор — цар на Пенджаб в Индия, победен от Александър в битката при Хидасп
Тигран — командир в персийската конница, по-късно приятел на Александър

Към читателя

Това е художествено произведение, а не исторически труд. Има измислени сцени и герои, допуснати са литературни волности. В устата на исторически личности са вложени думи, които изцяло са плод на авторовото въображение.

Макар че нищо в този роман не противоречи на духа на живота на Александър, както го разбирам аз, все пак съм променил някои исторически събития в интерес на темата и фабулата. Представям като възхвала на Филип речта, която според Ариан 3Александър произнася в Опид. Пращам Парменион в Екбатана, докато Курций 4ни съобщава, че по онова време той още е в Персенол. Речта, която в романа Александър произнася при Хидасп, всъщност е произнесена при Хипазид, а молбата, която според Ариан Кен отправя от името на войската при Хипазид, пренасям при Хидасп. Отбелязвам го, за да не си помисли образованият читател, че събитията се разместват както си поискат.

Позволил съм си волността понякога да използвам съвременни топоними и хидроними като Афганистан и Дунав и мерни единици като километри, метри и декари, които явно не съществуват по времето на Александър, както и по-късни концепции като кавалерство, бунт, партизанска война и други, които формално нямат аналози в гръцко-македонското мислене, но които според мен говорят на съвременния читател толкова живо и са толкова близки по дух до древната заемка, че се надявам пуристите да ми простят.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Александър. Добродетелите на войната»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Александър. Добродетелите на войната» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Александър. Добродетелите на войната»

Обсуждение, отзывы о книге «Александър. Добродетелите на войната» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x