Стивън Пресфийлд - Александър. Добродетелите на войната

Посочвам вражеските укрепления оттатък реката.

— Как би ги нападнал? — питам антемунтеца Матий.

Реката е седемстотин и петдесет метра. Прекалено е дълбока, за да я прегазим, и течението е прекалено бързо, за да я преплуваме. Трябва да я прекосим с лодки и салове. Последните стотина метра те ще попаднат под обстрел с лъкове от противниковите кули. Последните петдесет метра минават между още групи стрелци и свършват с два и половина метров тинест бряг, охраняван от други стрелци и преграден с триметров вал с остри колове и форгове. Дължината на укреплението е близо пет километра.

Лейтенантът се обръща към мен и ме поглежда в очите.

— Как бих ги нападнал, ако съм на твое място ли, господарю, или ако съм си на своето?

Теламон се разсмива на наглия въпрос и аз също трябва да прехапя устна. Питам Матий каква е разликата.

— Ако войската атакува под мое командване, тия позиции не могат да се превземат с никакви бойни планове. Но ако командваш ти, господарю, те ще паднат лесно, даже войниците ни да са зле въоръжени, изгладнели и капнали от умора.

Осведомявам се защо.

— Като знаят, че ги наблюдаваш, всички мъже яростно ще се състезават кой да прояви най-голяма храброст, за да си спечелят твоето благоволение, което за тях е по-важно от живота им. Освен това, като се сражаваш начело, господарю, ти ще ги вдъхновяваш да правят и невъзможното. Ще ги е срам да се наричат войници на Александър и да не са доказали, че са достойни за такава слава.

Матий свършва и Кратер изсумтява. Такова ласкателство, заявява той, било непристойно за офицер от отряд, който се е опетнил с бунт!

Лейтенантът отвръща почтително, но разпалено. Никой не можел да обвини другарите му в липса на боен дух.

— Всъщност царят винаги ни е поставял най-мъчните задачи, пращал ни е срещу ядрото на врага — казва той. — Ако ни осъждаш за нещо, посочи ми конкретния случай и аз ще те оборя.

Ето това е дюнамис. Окуражен съм.

Питам за плана му и Ариба Гарвана.

— Първо ще опитам всичко друго, господарю, преди да рискувам да вляза в сражение — отговаря младокът. — Раджа Пор бил предпазлив, казват. Защо не преговаряме с него? Да му предложим да царува под наше върховенство или просто да го помолим, или да си платим, за да ни пусне да минем през царството му? Пор сигурно има врагове, които мрази и от които се страхува повече, отколкото от нас. Може би ще ни приеме като съюзници, за да се изправим заедно срещу тези врагове? Може да му обещаем власт над неговите съперници, покорени със съвместните ни усилия, и армията ни да продължи на изток, напускайки неговото вече по-голямо и по-богато царство?

Звучи толкова лесно. Нещо друго?

— Тая река, господарю. Трябва ли да я прекосяваме точно тук? Под обстрел? Срещу яки укрепления? Защо не петнайсет километра на север? Или трийсет? Или сто и петдесет? Защо изобщо да оставяме реката да си тече така?

Защо, наистина?

— Отклони течението й, господарю. Изкопай канали и я насочи на запад към равнината, както направи Кир Велики при Вавилон. Пресуши я и конницата ни ще прекоси коритото в галоп!

— Браво бе! — възкликва Теламон. Кратер почуква по нагръдника си в иронична овация. Посочвам реката, придошла от предмусонните дъждове. Ще са нужни десет армии, за да отклоним течението й.

— Тогава да съберем десет армии, господарю. Предпочитам да пролея цяло буре от потта на хората ми, отколкото и един напръстник от кръвта им. Отне ни половин година да превземем Тир. Да изгубим две години, щом трябва! Има и още нещо, господарю. Дързостта на това решение. Самата му смелост ще накара врага да отстъпи, ще го убеди, че никога не е срещал хора като тия, които обсаждат страната му, че не може да се мери с тяхната воля и размах на въображението. Може да ни забави, ще осъзнае той, но не може да победи. И това ще го направи по-сговорчив.

По-възрастният подкрепя своя другар.

— Едно от нещата, на които са ни научили твоите победи, господарю, е да виждаме потенциални съюзници във всички врагове. Защо да караме такива страховити воини да се бият с нас, когато може да минат на наша страна, стига да им предложим подходящ стимул? В края на краищата целта ни не е да побеждаваме и смазваме всички народи само за да ги победим и смажем.

Вдигам длан да заслоня очите си от слънцето и поглеждам двамата офицери. По-възрастният, Матий, наближава трийсет, както вече казах, и има гъста кестенява брада и очи, които напомнят образа на Диомед в светилището на героя на Левкадия. По-младият, Гарвана, още няма двайсет и две, голобрад и кльощав, обаче целият му вид излъчва решителност и интелигентност.