Стивън Пресфийлд - Александър. Добродетелите на войната

Свещеният отряд е само от хоплити, тежковъоръжени пехотинци. Доспехите им са шлем от бронз или желязо (две и половина кила), бронзова предна и задна броня (пет и половина кила), наколенници (по едно кило всеки) и деветдесетсантиметров щит с форма на паница, направен от дъб с бронзов обков отпред (пет-шест кила). С други думи, петнайсет-шестнайсет кила партакеши, като не броим оръжията (още четири и половина кила), наметало, хитон и обуща. Гръцкият хоплит е най-тежко въоръженият пехотинец на света. С високо вдигнатите си застъпващи се щитове, над които се подават само гребените на шлемовете и отворите за очите им, Свещеният отряд е масивна стена от бронз и желязо пред врага.

Отрядът е триста души само на парадния плац. На бойното поле е две хиляди и четиристотин. С всеки хоплит има по седем пехотинци от опълчението, с които образуват колона от осем, и отзад вървят още толкова резерви, с които стават общо четири хиляди и осемстотин. Отрядът няма конница и не се бои от конница. Конната войска е безполезна, смятат тиванците, срещу защитената с бронзови доспехи строена в плътен боен ред и насочила копията си напред фаланга.

Подобно на всяка елитна пехота на южните гърци, Свещеният отряд се сражава отблизо. Оръжията на воините са два и половина метрово копие, с което атакуват с надраменен захват иззад застъпващите се щитове, и къс спартански тип меч за намушкване, който използват в близък бой. Отрядът се придвижва под ритъма на флейта и няма сигнал за отстъпление. Неговият девиз е „Умри, но не отстъпвай“. Войниците му несъмнено са най-добрата пехота в Гърция и са сред най-елитните тежковъоръжени войски в целия свят, включително персийските десет хиляди Безсмъртни.

Днес аз ще ги унищожа.

Ето как узнах, че тази работа ще е за мене. При Фера в Тесалия, последното спиране преди войската на Филип да се отправи на юг към Херонея, баща ми нареди да се проведе бойно учение. Уж трябваше да почне призори, ала цял ден не се получи заповед, полунощ дойде и отмина и едва по-късно, чак на трета стража, дойде вест да строим хората — в мрака, сред глъчка от пъшкане, мърморене и ревове на старшини. Филип тъкмо това и целеше, естествено. Искаше мъжете да са уморени и гладни, разядосани и разпасани. Това повече щеше да наподобява хаоса на битката. Самият той се появи в последния момент с половината от хетайрите, хиляда леки конници от Тесалия и триста тракийски копиеносци. Конското множество вся още по-голям хаос на полето. Грееше нарастваща луна. Равнината, мокра от наскоро излелия се неприсъщ за сезона порой, блестеше лъскава и коварна под все още падащия ръмеж. „Тапи долу! Заголете ги!“ предадоха Филиповата команда главните старшини, което означаваше войниците да свалят дряновите кании и мазните вълнени парцали от върховете на пет и половина метровите сариси.

Веднага заприлича на битка. Под дъждовните капки се появи остро желязо. Сега пехотинецът трябваше да внимава и да не се блъска, защото и при най-малката грешка тези наточени върхове можеха да отрежат ухото на другаря му или да му избодат окото. Филип нареди да открият и щитовете. Калъфите от волска кожа бяха смъкнати. Разнесоха се псувни. Влагата щеше да свърши своята пакост, на хората щяха да са им нужни часове, за да лъснат пак бронзовия обков. Чу се мърморене и ропот. Лееше се конска пикоч, вече смърдеше на лайна, човешки и конски, на вино и кожа, зловонният дъх на ескадроните се смесваше с аромата на тревата и миризмата на смазка върху желязо, което напомня за битка като нищо друго.

Баща ми беше заел позиция на хълмчето под светилището на Алевадите 8. Препуснахме при него с Хефестион и Клит Черния, отличен офицер от конницата, който щеше да оглави Царския ескадрон на хетайрите, и застанахме отляво на царя, който се обръщаше към своите пълководци Парменион и Антигон Едноокия, също на коне. Другите военачалници бяха отдясно и отзад. Филип описваше как ще протече битката. Във въздуха висеше неизреченият въпрос кому ще се падне честта да се изправи срещу Свещения отряд.

Баща ми го прескачаше. Дори не споменаваше за това. Докато Антигон, който вече не можеше да се сдържа, нетърпеливо възкликна:

— Кой получава Отряда, Филипе?

Царят не му обърна внимание и продължи рецитацията си. После небрежно, сякаш отпъжда муха, каза:

— А, тиванците ли? Синът ми ще се погрижи за тях.

Това беше първият и единствен път, когато Филип каза нещо по темата в мое присъствие, като прибави само (при това се обръщаше към всички, а не конкретно към мене), че съм щял да разполагам с четири отряда тежка пехота, шест хиляди мъже, и всички хетайри.