Стивън Пресфийлд - Александър. Добродетелите на войната

Здесь есть возможность читать онлайн «Стивън Пресфийлд - Александър. Добродетелите на войната» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Город: София, Год выпуска: 2018, ISBN: 2018, Издательство: Бард, Жанр: Историческая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Александър. Добродетелите на войната: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Александър. Добродетелите на войната»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

СЛАВА, КОЯТО НИКОГА НЕ ЩЕ ЗАЛЕЗЕ!
„Винаги съм бил воин. Не познавам друг живот.“ Стивън Пресфийлд успява да проникне в смелото сърце на Александър Велики в тази хроника на невероятните постижения и безкрайните амбиции на царя. Този кървав епос е изповед (и уроци) на Александър пред неговия зет Итан в момента, в който македонският пълководец и неговите войници се готвят да прекосят „тази индийска река“, за да влязат в поредната битка. Романът разказва за последната победа на Александровия баща (разгрома на гърците при Херонея) преди неговото убийство, за това как над бащиния си труп Александър затвърждава плановете си за бъдещи войни; за борбата му с неговия „даймон“, който ще го призове към слава; за опожаряването на Тива, за похода му на изток и жестоките кланета в Азия; за убийството на приятеля му Клит. Ту с възвишена реторика, ту на вулгарен простонароден език Александър „гощава“ Итан с кървави бойни сцени и истории за ужаси и триумфи. Авторът съчувствено рисува портрет на човек, непознавал съмнения: „Вечен триумф и слава, която никога не ще залезе — ето за това воюваме!“.

Александър. Добродетелите на войната — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Александър. Добродетелите на войната», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Свещеният отряд е само от хоплити, тежковъоръжени пехотинци. Доспехите им са шлем от бронз или желязо (две и половина кила), бронзова предна и задна броня (пет и половина кила), наколенници (по едно кило всеки) и деветдесетсантиметров щит с форма на паница, направен от дъб с бронзов обков отпред (пет-шест кила). С други думи, петнайсет-шестнайсет кила партакеши, като не броим оръжията (още четири и половина кила), наметало, хитон и обуща. Гръцкият хоплит е най-тежко въоръженият пехотинец на света. С високо вдигнатите си застъпващи се щитове, над които се подават само гребените на шлемовете и отворите за очите им, Свещеният отряд е масивна стена от бронз и желязо пред врага.

Отрядът е триста души само на парадния плац. На бойното поле е две хиляди и четиристотин. С всеки хоплит има по седем пехотинци от опълчението, с които образуват колона от осем, и отзад вървят още толкова резерви, с които стават общо четири хиляди и осемстотин. Отрядът няма конница и не се бои от конница. Конната войска е безполезна, смятат тиванците, срещу защитената с бронзови доспехи строена в плътен боен ред и насочила копията си напред фаланга.

Подобно на всяка елитна пехота на южните гърци, Свещеният отряд се сражава отблизо. Оръжията на воините са два и половина метрово копие, с което атакуват с надраменен захват иззад застъпващите се щитове, и къс спартански тип меч за намушкване, който използват в близък бой. Отрядът се придвижва под ритъма на флейта и няма сигнал за отстъпление. Неговият девиз е „Умри, но не отстъпвай“. Войниците му несъмнено са най-добрата пехота в Гърция и са сред най-елитните тежковъоръжени войски в целия свят, включително персийските десет хиляди Безсмъртни.

Днес аз ще ги унищожа.

Ето как узнах, че тази работа ще е за мене. При Фера в Тесалия, последното спиране преди войската на Филип да се отправи на юг към Херонея, баща ми нареди да се проведе бойно учение. Уж трябваше да почне призори, ала цял ден не се получи заповед, полунощ дойде и отмина и едва по-късно, чак на трета стража, дойде вест да строим хората — в мрака, сред глъчка от пъшкане, мърморене и ревове на старшини. Филип тъкмо това и целеше, естествено. Искаше мъжете да са уморени и гладни, разядосани и разпасани. Това повече щеше да наподобява хаоса на битката. Самият той се появи в последния момент с половината от хетайрите, хиляда леки конници от Тесалия и триста тракийски копиеносци. Конското множество вся още по-голям хаос на полето. Грееше нарастваща луна. Равнината, мокра от наскоро излелия се неприсъщ за сезона порой, блестеше лъскава и коварна под все още падащия ръмеж. „Тапи долу! Заголете ги!“ предадоха Филиповата команда главните старшини, което означаваше войниците да свалят дряновите кании и мазните вълнени парцали от върховете на пет и половина метровите сариси.

Веднага заприлича на битка. Под дъждовните капки се появи остро желязо. Сега пехотинецът трябваше да внимава и да не се блъска, защото и при най-малката грешка тези наточени върхове можеха да отрежат ухото на другаря му или да му избодат окото. Филип нареди да открият и щитовете. Калъфите от волска кожа бяха смъкнати. Разнесоха се псувни. Влагата щеше да свърши своята пакост, на хората щяха да са им нужни часове, за да лъснат пак бронзовия обков. Чу се мърморене и ропот. Лееше се конска пикоч, вече смърдеше на лайна, човешки и конски, на вино и кожа, зловонният дъх на ескадроните се смесваше с аромата на тревата и миризмата на смазка върху желязо, което напомня за битка като нищо друго.

Баща ми беше заел позиция на хълмчето под светилището на Алевадите 8. Препуснахме при него с Хефестион и Клит Черния, отличен офицер от конницата, който щеше да оглави Царския ескадрон на хетайрите, и застанахме отляво на царя, който се обръщаше към своите пълководци Парменион и Антигон Едноокия, също на коне. Другите военачалници бяха отдясно и отзад. Филип описваше как ще протече битката. Във въздуха висеше неизреченият въпрос кому ще се падне честта да се изправи срещу Свещения отряд.

Баща ми го прескачаше. Дори не споменаваше за това. Докато Антигон, който вече не можеше да се сдържа, нетърпеливо възкликна:

— Кой получава Отряда, Филипе?

Царят не му обърна внимание и продължи рецитацията си. После небрежно, сякаш отпъжда муха, каза:

— А, тиванците ли? Синът ми ще се погрижи за тях.

Това беше първият и единствен път, когато Филип каза нещо по темата в мое присъствие, като прибави само (при това се обръщаше към всички, а не конкретно към мене), че съм щял да разполагам с четири отряда тежка пехота, шест хиляди мъже, и всички хетайри.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Александър. Добродетелите на войната»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Александър. Добродетелите на войната» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Александър. Добродетелите на войната»

Обсуждение, отзывы о книге «Александър. Добродетелите на войната» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x