Стивън Пресфийлд - Александър. Добродетелите на войната

— И какво ти подсказа сърцето в оня момент, сине? — Подкачаше ме, виждах го, не от злоба, а за да поправи поведението ми, което му се струваше прекалено благородно. — Изпита ли съчувствие към хората, които имаше за задача да избиеш? Или си способен да превръщаш сърцето си в камък, както говорят хората за баща ти?

Бяхме си у дома в Пела, поводът беше вечеря с Филиповите офицери. Те се бяха умълчали и ме наблюдаваха в очакване.

— Тъй като бях готов да платя със собствения си живот, татко, смятах, че имам право да отнема живота на врага — и че небето не прави изключения в такава сделка.

— Вярно, тъй си е! — одобрително замърмориха присъстващите.

— Точно така — засмя се баща ми. — Самият Ахил не би могъл да даде отговор, поверен на древния дух. Но я ми кажи, сине, как ще се държи едновремешният Ахил в покварените и срамни нрави на нашето време?

— Той ще ги извиси със своята добродетел и чистотата на намеренията си, татко. И дето и да е, дори в тези упадъчни времена, неговият свят ще е благороден и непокварен.

Така му рекох и наистина го вярвах. Ала не споменах нещо друго. В онзи момент, докато баща ми ме разпитваше пред своите офицери, аз усетих своя даймон 9, вродения си гений. Влезе така, както дух влиза в стая. Обзе ме усещане за яснота и непоколебима убеденост. Както никога дотогава осъзнах, че моята дарба неимоверно превъзхожда бащината ми. Погледът ми сякаш минаваше право през него. И той го разбра. Както и стоящият до рамото му Парменион, и стоящите до мен Хефестион и Кратер. В този миг се сблъскваха две поколения, едното залязващо, другото изгряващо.

Какво ми показа моят даймон в онзи момент на размяна на дарове с благородния Короней? Показа ми двуостър меч. Едното острие — на съчувствието, съпричастието, дори обичта, другото — на суровата Необходимост. „Те вече са мъртви, тези храбри тивански воини — каза ми моят гений. — Като им отнемаш живота, Александре, ти само изпълняваш танц, предопределен от памтивека. Изпълни го добре“.

През целия следващ ден войските се строяват и престрояват. Призори Свещеният отряд е разположен в края на десния фланг на тиванците. Шест часа по-късно аз се приближавам. Тристате вече са подредени като авангард в центъра и левия фланг на противника. Тази игра съвсем не е случайна, понеже мястото на Свещения отряд ще издаде цялостния замисъл на врага, доколкото може да го разкрие такава диспозиция. Моите подразделения разучават контрадействия, готвят се за всякакви възможности. Още няма нищо от баща ми. Досега не е пратил вестоносец, за да ме лиши от половината ми сили. Моите шпиони в шатрата му съобщават, че заповедта ще се получи към полунощ. Инструктирам военачалниците си да не натоварват прекалено конете, нито едно животно да не е твърде напоено или нахранено. И те са напрегнати като самите нас, не искам коремите им да се разстроят. Към смрачаване предните ни постове залавят двама пленници. Клит Черния ги довежда. Би трябвало веднага да ги пратя при Филип и ще го направя, обаче…

— Дай да ги разпеем тия птички, Александре. Бас държа, че ще чуем интересна песен.

Клит е истински негодник, шестнайсет години по-голям от мене, сред най-големите мошеници, които е раждала моята родина, страна на изпечени измамници. По-късно в Афганистан двамата с Филота (който щеше да оглави хетайрите) бяха единствените военачалници, които се възпротивиха на опита ми да им обръсна брадите и да наложа гладко избръснатата мода, която харесвах. Филота отказа от суетност, Клит — от вярност към Филип. Не можех да му се сърдя. Клит е голям воин. Смелостта му е непоколебима. Когато съм бил бебе, той бил главен паж — и любовник — на баща ми. Нему се паднала честта да ме отнесе при кръщелния купел, той го заявява публично при всяка възможност. Това едновременно ме дразни и забавлява. Клит е майстор на камата и гаротата, царят многократно се е ползвал от неговите услуги. Хефестион го смята за главорез, майка ми два пъти се е опитвала да го отрови. Но той е толкова безстрашен, и в спора, и на бойното поле, че не само го слушам, но и искрено го харесвам. Ние с Хефестион ще скърбим за жертвите, които трябва да даде Свещеният отряд. Клит не е толкова чувствителен. Той няма търпение да влезе в бой и да почне да сече глави. Фактът, че враговете са по-добри хора от него, само прави удоволствието още по-голямо. Както отбелязва за Клеон от Атина драматургът Фриних, той е „злодей, но наш злодей“.

Разпитваме пленниците за утрешните позиции на Свещения отряд. И двамата се кълнат, че подразделението ще бъде разположено в края на десния им фланг, срещу реката. Не им вярвам.