Александър Беляев - Главата на професор Доуел

Артур се разходи по стаята. Какво неочаквано усложнение! Да предположим, че Брике е съобщила вече всичко, което знаеше за дома на Керн. Но все пак нейните съвети биха били необходими по-нататък, без да говорим, че тя самата беше улика против него. И този обезумял Ларе. Сега той е лош помощник.

— Чуйте ме, друже — каза Артур, като сложи ръце на раменете на художника. — Сега повече от всякога ни е необходимо да бъдем търпеливи и да се въздържаме от прибързани стъпки. Каквото е станало, станало е. Брике е при Керн. Трябва ли да тревожим преждевременно звяра в бърлогата му? Как предполагате, ще разкаже ли Брике на Керн за всичко, което стана с нея, откакто е избягала от него, за нашето запознанство с нея и за това, че ние вече знаем за Керн?

— Мога да се обзаложа, че нищо няма да каже — убедено отговори Ларе. — Тя ми даде дума там, на яхтата, и нееднократно ми повтаряше, че ще запази тайната. Сега тя ще изпълни това не само под влияние на страха, но и… поради други мотиви.

На Артур бяха понятни тези мотиви. Той отдавна вече беше забелязал, че Ларе проявява все по-голямо внимание към Брике.

„Нещастен романтик — помисли Доуел, — върви му на трагична любов. Този път той губи не само Анжелика, но и отново зараждащата се любов. Обаче не всичко е загубено.“

— Бъдете търпелив, Ларе — каза той, — нашите цели съвпадат. Да обединим усилията си и да водим играта предпазливо. Ние имаме два пътя: или да нанесем на Керн незабавен удар, или пък да се постараем отначало по околен път да узнаем за съдбата на главата на моя баща и за Брике. След като Брике избяга от Керн, той е бил нащрек. Ако той още не е унищожил главата на моя баща, то трябва добре да я е скрил. Може за няколко минути да се унищожи главата. Ако полицията почне да чука на вратата му, той ще унищожи следите на престъплението, преди да отвори вратата. И ние нищо няма да намерим. Не забравяйте, Ларе, че Брике е също „следа от престъпление“. Керн е извършил незаконна операция. Но това е малко: той е откраднал незаконно тялото на Анжелика. А Керн е човек, който няма да се спре пред нищо. Та той се е осмелил тайно от всички да съживи главата на моя баща. Аз зная, че баща ми остави завещание да анатомират тялото му, но никога не съм чувал да се е съгласявал с оживяването на главата му. Защо Керн скрива от всички, даже от мене, за съществуването на главата? И за какво му е нужна Брике? Може би той се занимава с вивисекции на хора и Брике играе за него ролята на заек?

— Толкова повече трябва по-скоро да я спасим — горещо възрази Ларе.

— Да, да я спасим, но не да ускорим нейната смърт. А нашата визита при Керн може да ускори този съдбоносен край.

— Но какво да правим?

— Да вървим по втория, по-бавния път. Ще се постараем този път да бъде възможно по-къс. Мари Лоран може да ни даде много повече полезни сведения, отколкото Брике. Лоран знае разположението на къщата, тя се е грижила за главите. Може би тя е говорила с моя баща… т.е. с главата му.

— Тогава хайде по-скоро при Лоран.

— Уви, нея също трябва предварително да освободим.

— Тя у Керн ли е?

— В болница. Очевидно в една от онези болници, където за добри пари държат затворени такива болни като нас. Ще стане нужда да поработим повечко, Ларе. — И Доуел разказа на своя приятел за срещата си с майката на Лоран.

— Проклет Керн! Той сее около себе си нещастие и ужаси. Ако ми падне…

— Ще се постараем да ни падне. И първата крачка към това е да се видим с Лоран.

— Веднага отивам там.

— Това би било непредпазливост. Ние лично трябва да се показваме само в случаите, когато нищо друго не ни остава. Засега ще се ползуваме от услугите на други хора. Ние с вас трябва да представляваме своего рода таен комитет, който ръководи действията на надеждни хора, но остава неизвестен за врага. Трябва да намерим верен човек, който да отиде в Ско и да установи познанство със санитари, болногледачки, готвачи, портиери — с когото се окаже възможно. Ако сполучим да подкупим макар един, работата ще бъде свършена наполовина.

Ларе нямаше търпение. Искаше му се да пристъпи незабавно към действие, но се подчини на по-разсъдителния Артур и в края на краищата се примири с политиката на предпазливи действия.

— Но кого да поканим? О, Шауб! Младия художник, който пристигна неотдавна от Австралия. Мой приятел, прекрасен човек, отличен спортист. За него поръчението ще бъде своего рода спорт. Дявол да го вземе — изруга Ларе, — защо сам не мога да се заема с това?