Александър Беляев - Главата на професор Доуел

— Сторило ви се е, Ларе. Съвземете се. Случайна прилика…

— Не, не! Уверявам ви — горещо възрази Ларе. — Аз започнах да се вглеждам внимателно в певицата. Тя е доста красива, с ясен профил и мили лукави очи. Но нейната фигура, нейното тяло! Доуел, нека дяволи ме разкъсат със зъбите си, ако фигурата на певицата не прилича като две капки вода на фигурата на Анжелика Гай.

— Вижте какво, Ларе, вземете бром, направете един студен душ и лягайте да спите. Утре, по-вярно днес, когато се събудите…

Ларе погледна с укор Доуел.

— Мислите, че съм полудял ли?… Не бързайте да правите окончателно заключение. Изслушайте ме докрай. Това още не е всичко. Когато певицата изпя своята песничка, тя направи с китката на ръката си ето такъв жест. Това е любимият жест на Анжелика, съвършено индивидуален, неповторим.

— Но какво искате да кажете? Да не мислите, че неизвестната певица притежава тялото на Анжелика?

Ларе потърка челото си.

— Не зная… от това действително човек може да си изгуби ума… Но слушайте по-нататък. На шията си певицата носи остроумно направено колие, по-вярно даже не колие, а цяла якичка, украсена с дребен бисер, широка близо четири сантиметра. А на гърдите си — доста широко деколте. Деколтето открива на рамото бенка — бенката на Анжелика Гай. Колието изглежда като бинт. Над колието — неизвестна на мене глава на жена, под колието — познатото, изученото от мене до най-малките подробности, линии и форми тяло на Анжелика Гай. Не забравяйте, че аз съм художник, Доуел. Аз умея да запомням неповторимите линии и индивидуалните особености на човешкото тяло… Аз правех толкова наброски и ескизи от Анжелика, толкова нейни потрети нарисувах, че не мога да се излъжа.

— Не, това е невъзможно! — извика Доуел. — Защото Анжелика за…

— Загина? Там е работата, че това никому не е известно. Тя самата или нейният труп изчезна безследно. И ето сега…

— Вие срещате съживения труп на Анжелика?

— О-о!… — простена Ларе. — Аз мислех именно за това.

Доуел стана и закрачи по стаята. Очевидно сега вече не ще може да легне да спи.

— Нека разсъждаваме хладнокръвно — каза той. — Казвате, че вашата неизвестна певица има като че ли два гласа: един свой, повече от посредствен, и друг — на Анжелика Гай?

— Ниският регистър е нейният неповторим контраалт — отговори Ларе, като кимна утвърдително с глава.

— Но това физиологически е невъзможно. Да не смятате, че човек извлича от своето гърло високите тонове от горните краища на гласните струни, а ниските — от долните? Височината на звука зависи от по-голямото или по-малкото напрежение на гласните струни по цялото им протежение. Това е като на струна: при голямо обтягане вибриращата струна дава повече трептения и по-висок звук и обратно. При това, и да е направена такава операция, то гласните струни биха се скъсали и гласът значи би станал много висок. Пък и едва ли човек би могъл да пее след такава операция: ръбовете биха пречели на правилната вибрация на гласните струни и гласът в най-добрия случай би бил много пресипнал… Не, това е напълно невъзможно. Най-после, за да се съживи тялото на Анжелика, би трябвало да има глава, нечия глава без тяло.

Доуел неочаквано замлъкна, понеже си спомни нещо, което до известна степен подкрепяше предположението на Ларе.

Артур сам бе присъствувал при някои опити на баща си. Професор Доуел вливаше в кръвоносните съдове на загинало куче нагрята до тридесет градуса Целзий хранителна течност с адреналин — вещество, което раздразваше тези съдове и ги караше да се свиват. Когато тази течност под известно налягане попадаше в сърцето, тя възстановяваше неговата дейност и започваше да изгонва кръвта по кръвоносните съдове. Постепенно се възстановяваше кръвообращението и животното оживяваше.

— Най-важната причина за гибелта на организма — каза тогава бащата на Артур — е прекратяването на снабдяването на органите с кръв и на съдържащия се в нея кислород.

— Значи така може да се съживи и човек? — запита Артур.

— Да — весело отговори баща му, — аз се готвя да извърша възкресяване и някога ще направя това „чудо“. Към това са насочени и моите опити.

Съживяването на трупове следователно е възможно. Но възможно ли е да се съживи труп, при който тялото е принадлежало на един човек, а главата — на друг? Възможна ли е такава операция? В това Артур се съмняваше. Наистина той беше видял как баща му правеше необикновено смели и сполучливи операции на присаждане тъкани и кости. Но всичко това не беше така сложно и го правеше неговият баща.