Александър Беляев - Хойти-Тойти

29 март. Ваг усилено се съвещава за нещо с мозъка.

30 март. Тая вечер Ваг ми каза:

— Това е мозъкът на младия германски учен Ринг. Човекът загина в Абисиния, но мозъкът му, както виждате, продължава да живее и мисли. Напоследък обаче изпадна в меланхолия. Окото, което му приспособих, не го задоволява. Иска не само да гледа, но и да чува, не само да лежи неподвижно, но и да се движи. За съжаление изказа желанието си малко късно. Да го беше казал по-рано, току-виж бях успял да го удовлетворя. Бих потърсил подходящ по размери труп в моргата, за да присадя мозъка на Ринг в главата му. Ако такъв човек е умрял от мозъчна болест, при присаждането на новия, здрав мозък, бих успял да съживя мъртвеца. И мозъкът на Ринг би получил ново тяло и пълноценен живот. Но работата е там, че правих опит за разрастване на тъканите и сега, както виждате, мозъкът на Ринг се увеличи толкова, че не ще влезе в нито един човешки череп. Ринг не може да бъде човек.

— Какво искате да кажете с това? Че Ринг може да стане нещо друго освен човек ли?

— Именно. Може да стане например слон. Вярно, мозъкът му още не е стигнал до големината на слонския мозък, но и това е въпрос на време. Трябва само да се погрижим мозъка на Ринг да получи желаната форма. Скоро ще ми изпратят слонски череп; ще сложа мозъка в него и ще продължа да подхранвам тъканите му, докато те запълнят цялата мозъчна кухина.

— Да не би да искате да направите от Ринг слон?

— А защо не? Вече говорих с Ринг. Желанието му да вижда, чува, да се движи и да диша е толкова голямо, че той би се съгласил да се превърне дори в свиня или куче. А слонът е благородно животно, силно и дълговечно. И той, тоест мозъкът на Ринг, може да преживее още сто-двеста години. Нима това е лоша перспектива? Ринг даде вече съгласието си…“

Денисов прекъсна четенето на дневника и попита Вагнер:

— Кажете, нима слонът, на който пътуваме…

— Да, да, има човешки мозък — отвърна Вагнер, без да прекъсва писането. — Четете по-нататък и не ми пречете.

Денисов млъкна, но не продължи веднага да чете. Мисълта, че слонът, върху който седят, има човешки мозък, му се струваше чудовищна. Той гледаше животното с чувство на мъчително любопитство и почти суеверен ужас.

„31 март. Днес пристигна слонският череп. Професорът го разряза надлъжно през челото.

— Това е — каза той, — за да поместим мозъка и за да можем по-удобно да го извадим, когато ще трябва да го преместим от тоя череп в друг.

Огледах вътрешността на черепа и бях учуден от сравнително малкото пространство, отделено за мозъка. Отвън слонът изглежда много «по-умен».

— От всички сухоземни животни — продължаваше Вагнер — слонът има най-развити челни дялове. Виждате ли? Цялата горна част на черепа се състои от въздушни камери, които неспециалистът обикновено смята за вместилище на мозъка. А сравнително неголемият мозък е скрит ей тук, надълбоко; това е примерно в областта на ухото. Затова изстрелите, насочени в предната част на главата, обикновено не стигат до целта — куршумите пробиват няколко костени прегради, но не засягат мозъка.

С Ваг пробихме няколко отвора в черепа, за да прекараме през тях тръбичките, които ще снабдяват мозъка с хранителен разтвор, сетне внимателно сложихме мозъка на Ринг в една от половините на черепа. Мозъкът все още беше по-малък от предназначеното му вместилище.

— Нищо, по пътя ще го изпълни — рече Вагнер и намести втората половина от черепа.

Да си призная, не ми се вярва опитът на Ваг да успее, макар и да знам за многото му необикновени изобретения. Но тук работата е извънредно сложна. Трябва да се преодолеят огромни препятствия. Преди всичко трябва да се мери жив слон. Да го изпишем от Африка или Индия би било прекалено скъпо. При това по една или друга причина той може да излезе неподходящ. Затова Ваг реши да вземе със себе си мозъка на Ринг в Африка, в Конго, където е бил вече, там да улови слон и да направи операцията по присаждането на мозъка. Да направи присаждане! Лесно е да се каже! Това не е като да преместиш ръкавицата си от единия джоб в другия. Трябва да се намерят и съединят всички нервни окончания, всички вени и артерии. Въпреки сходството между анатомията на човека и животното, все пак разликите са огромни. Как ли ще успее Ваг да спои ведно тези две системи? При това цялата сложна операция трябва да бъде направена на жив слон…“

„27 юни. Налага ми се да пиша наведнъж за много дни. Пътешествието беше богато не само с удоволствия. Още на парахода и особено после, в лодката, започнаха да ни досаждат москитите. Наистина, когато пътувахме по средата на реката, все още широка като езеро, те бяха по-малко. Но достатъчно беше да се приближим към брега и веднага ни обкръжаваше цял облак москити. Когато се къпехме, навсякъде по нас се лепяха черни мухи и смучеха кръв. А когато слязохме на брега и продължихме пеша, започнаха да ни преследват нови врагове: дребни мравки и пясъчни бълхи. Всяка вечер ни се налагаше да оглеждаме краката си и да се чистим от тия бълхи. Змиите, стоножките, пчелите и осите също ни създаваха много грижи.