Александър Беляев - Хойти-Тойти

Щом се убедих в пълната му безопасност, загледах с интерес необикновената игра. Моите фани подскачаха от възхита и дори захвърлиха пушките. А играта ставаше все по-оживена. Изглежда, и женската горила с не по-малко любопитство от нас наблюдаваше освирепелия си съпруг. Изведнъж и тя нададе войнствен крясък и се втурна да му помогне. Играта придоби нов характер. Горилите яростно се хвърляха върху невидимото кълбо и то започна да подскача от едно място на друго, също като футболна топка. Не е весело да си вътре в такава топка, когато разгорещените футболисти са горили! Опънатото като струна тяло на Ваг все по-често се превърташе като колело, докато се подмяташе насам-натам. Сега разбрах защо тялото му е опънато, а ръцете — вдигнати нагоре: опира се в стените на кълбото, за да не се пребие. Изглежда, стените са необикновено здрави. Когато горилите нападаха кълбото от две страни едновременно и го «изритваха» нагоре, то подскачаше на три метра височина и не се разбиваше при падането си на земята. Но Ваг явно започна да се уморява. Човек не може да издържи дълго време така опънат с напрегнати мускули. И ето че Ваг изведнъж приклекна и падна на дъното на кълбото.

Работата ставаше сериозна. Вече не можехме да бъдем само зрители. Викнах на фаните, накарах ги да вдигнат пушките от земята и тръгнахме към кълбото. Но забраних на туземците да стрелят без моя заповед, защото ме беше страх да не би случайно да улучат Ваг — не знаех дали невидимото кълбо ще устои на куршумите. Освен това то не можеше да бъде плътно — Ваг би се задушил — сигурно има отвори, през които куршумите могат да проникнат.

Приближихме с шум и викове, за да привлечем вниманието, и успяхме. Мъжкарят пръв обърна глава към нас и изрева заплашително. Видял, че това не ни прави впечатление, тръгна срещу нас. Щом се отдалечи от кълбото, стрелях. Куршумът улучи горилата в гърдите — разбрах по кървавата струя, която заля синкаворижавата козина. Животното врясна, хвана се за гърдите, но не падна, а хукна още по-бързо срещу мене. Стрелях още веднъж и го улучих в рамото. В тоя миг горилата беше вече пред мене и изведнъж сграбчи с лапа дулото на пушката. Като я изтръгна с необикновена сила, прегъна цевта и строши приклада. Това не го задоволи, защото впи зъби в пушката и започна да я гризе като кокал. Сетне неочаквано се олюля, строполи се, крайниците му се сгърчиха конвулсивно, без да изпускат оръжието. Самката побърза да се скрие.

— Пострадахте ли много? — чух сякаш отдалече гласа на Ваг. Дали започнах да чувам лошо, защото ме посбъхти горилата?

Вдигнах очи и видях застаналия над мене Ваг. Сега, когато беше до мене, забелязах около тялото му нещо като неясна обвивка. Вгледах се още по-внимателно и се убедих, че не виждам обвивката, която беше напълно прозрачна, а следи от лапите на горилите и кал, полепнала тук-там по повърхността на кълбото.

Ваг, изглежда, забеляза, че гледам петната по невидимата му сфера. Усмихна се и каза:

— Ако почвата е влажна или разкаляна, по повърхността на кълбото остават следи и то става видимо. Но нито пясъкът, нито сухите листа се лепят по него. Ако дойдохте вече на себе си, ставайте да си вървим. По пътя ще ви разкажа за новото си изобретение.

Станах и огледах Ваг. И той беше пострадал малко — по лицето му се виждаха синини.

— Нищо, ще ми мине — рече той. — Това ми е за урок. Излиза, че в дебрите на африканските лесове не може да се ходи без пушка, дори ако се намираш в ей такова непристъпно кълбо. Кой би си помислил, че ще се озова във футболна топка!

— И на вас ли ви хрумна това сравнение?

— Разбира се. И така, слушайте. Не ви ли се е случвало да прочетете, че в Америка е изобретен особен метал, прозрачен като стъкло, или стъкло, здраво като метал? Казват, че от тоя материал е построен аероплан. Удобството му е напълно разбираемо: той е почти невидим за врага. Казвам почти , летецът трябва да бъде видим, както се виждам и аз през моето кълбо. Та значи отдавна си мислех как да си построя такава крепост, която да не ми пречи да виждам всичко, да наблюдавам животните, и същевременно да ме защитава, ако зверовете ме видят и нападнат. Направих няколко опита и постигнах целта си. Това кълбо е направено от каучук. О, хората все още използуват далече не всички качества на този необикновено полезен материал! Успях да направя каучука прозрачен като стъкло и здрав като стомана. Въпреки днешното ми не съвсем приятно приключение, което би могло да завърши още по-неприятно, ако не ми бяхте помогнали навреме, смятам, че изобретението ми е много сполучливо и целесъобразно. Ами горилите? Кой би помислил, че ще ги срещна тук? Наистина това е доста затънтено местенце, но обикновено горилите живеят в още по-диви и непроходими дебри.