Александър Беляев - Хойти-Тойти

Ние така се зазяпахме по лудориите на пияния глиган, че не забелязахме кога са дошли слоновете. Един след друг те се появяваха с отмерена крачка от зелената просека. А в това време площадката около дървото наистина приличаше на циркова арена. Но нито един цирк не беше виждал такова множество четириноги артисти. Да си призная, поуплаших се от многобройните слонски туловища. Слоновете ми се сториха като огромни плъхове. Бяха повече от двайсет.

Но какво прави тоя пияница глиганът! Вместо да спасява кожата си докато е време, той изведнъж изгрухтя заплашително и като стрела се втурна срещу слоновете. Големият слон, който водеше стадото, явно не очакваше такова нападение. Той наведе глава и погледна с любопитство нападателя. А глиганът, стигнал до слона, заби дългата си глига в крака му. Слонът бързо сви хобот, наведе още по-ниско глава, подхвана глигана с бивните си и го отхвърли толкова далече, че животното се бухна във водата.

Глиганът загрухтя, зарита с крака, излезе на брега, пийна набързо още няколко глътки, сякаш за храброст, и отново се понесе срещу слона. Но тоя път слонът беше нащрек; очакваше глигана с насочени към него бивни. Глиганът се нахвърли срещу бивните и направо се разпра. Слонът се отърси от издъхващото животно и го настъпи с крак. От глигана останаха само главата и опашката. Всичко друго — туловище, крака — стана на каша.

Със същата спокойна, отмерена походка, като че нищо не се е случило, слонът водач прекоси «арената», внимателно заобиколи налягалите по земята спящи женски и малки глигани, слезе при водата и потопи хобот в нея. Зачакахме с любопитство да видим какво ще стане.

Слонът започна да пие, сетне вдигна хобота и започна да шари по водата, явно за да сравни вкуса й от различни места. Мина няколко крачки встрани и потопи хобот във водата извън нашата преграда. Там нямаше опияняваща напитка.

— Надхитри ни! — прошепнах аз. Но в същия миг едва не извиках от учудване. Слонът се върна на старото място и започна да пие от «слонската водка». Изглежда, му се понрави. До водача се наредиха и други слонове. Но нашият бент не беше достатъчно голям, и затова част от стадото пи обикновена вода.

Струваше ми се, че този водопой няма да има край. Видях как хълбоците на слона се издуха чудовищно. Пиеше, пиеше ненаситно. След половин час равнището на водата в нашето вирче спадна наполовина; след час водачът и другарите му изсмукаха всичката течност до дъно. Слоновете започнаха да се полюляват, преди още да свършат с пиенето. Един от тях изведнъж се строполи във водата и вдигна истинско вълнение. Сетне затръби, изправи се и пак се завали на хълбок. След това положи хобот на брега и така захърка, че листата затрептяха, а птиците уплашено започнаха да прелитат по върхарите на дърветата.

Огромният водач се отдалечи от езерото със силно пръхтене. Спря се. Хоботът му увисна като парцал. Ушите му ту се вдигаха, ту се провесваха безжизнено. Слонът бавно и равномерно се полюляваше — напред, назад. Около него падаха като сразени от куршум другите слонове. А онези, които не бяха пили «водка», гледаха с учудване необяснимия мор. Трезвите слонове тръбяха тревожно, обикаляха около пияните, дори се опитваха да ги вдигнат. Една голяма слоница се приближи до водача и неспокойно опипа с хобот главата му. Слонът отвърна на жеста на съчувствие и ласка със слабо помахване на опашката, без да спре да се полюлява. Сетне изведнъж вдигна глава, изхърка и падна на земята. Трезвите слонове объркано се тълпяха около него, без да смеят да си тръгнат без водача.

— Много лошо, ако трезвите останат тук — каза Ваг вече на висок глас. — Какво да ги правим, да ги избием ли? Хайде да почакаме да видим какво ще стане по-нататък.

Трезвите слонове се събраха на съвещание. Издаваха странни звуци, непрекъснато движеха хоботи. Съвещанието продължи доста дълго. Започна да се зазорява, когато слоновете си избраха нов предводител и бавно, един подир друг, напуснаха «арената», на която лежаха «труповете» на другарите им.“

„Дойде време да слизаме от дървото. С известно вълнение погледнах «арената», която ми заприлича сега бойно поле. Огромните слонове се бяха размесили с глиганите. Колко ли ще трае това пиянство? Ами ако слоновете се събудят преди да сме свършили с операцията по присаждането на мозъка? А слоновете, сякаш за да ме уплашат повече, от време на време помахваха с хоботи и простенваха насън.

Но Ваг не обръщаше никакво внимание на всичко това. Бързо слезе от дървото и започна работа. Докато фаните избиваха спящите глигани, ние с Ваг започнахме операцията. Всичко бяхме приготвили предварително. Ваг си беше поръчал хирургически инструменти, които биха могли да преодолеят здравината на слоновата кост. Той отиде при водача, извади от сандъчето си стерилен нож, направи няколко разреза на главата на слона, защипа кожата и започна да разрязва черепа. На няколко пъти слонът помахваше с хобот. Това ме караше да подскачам, но Ваг ме успокояваше: