Александър Беляев - Хойти-Тойти

— Не се тревожете. Гарантирам за действието на моята наркоза. Слонът няма да се събуди преди три часа, а за това време се надявам да извадя мозъка му. След това ще бъде безопасен за нас.

И продължи да разрязва методично черепа. Инструментите излязоха добри и не след дълго Ваг повдигна част от теменната кост.

— Ако ви се случи да отидете на лов за слон — рече той, — не забравяйте, че можете да го убиете само ако улучите ей това местенце. — И Ваг ми очерта пространството между окото и ухото, не по-голямо от длан. — Вече предупредих мозъка на Ринг да пази това място.

Ваг чевръсто изпразни главата на слона от мозъчното вещество. Но тук стана нещо неочаквано. Лишеният от мозък слон изведнъж се размърда, надигна се, сетне за наше учудване стана и тръгна. Но явно нищо не виждаше, макар че очите му бяха отворени. Не заобиколи един от лежащите слонове, спъна се и падна. Хоботът и краката му започнаха да треперят конвулсивно. «Нима умира?» — помислих си аз със съжаление за това, че трудът ни отиде нахалост.

Ваг почака слонът да престане да се движи, сетне продължи операцията.

— Сега слонът е мъртъв — рече той, — както се полага на едно животно с изваден мозък. Но ние ще го възкресим. Не е толкова мъчно. Донесете ми по-бързо мозъка на Ринг. Само да не го инфектираме!…

Щом си измих грижливо ръцете, извадих уголемилия се мозък на Ринг от донесения слонски череп и го предадох на Ваг.

— И тъй… — рече той, като спусна мозъка в черепа на слона.

— Става ли? — попитах аз.

— Още мъничко трябва да порасне. Но това няма значение. Би било по-зле, ако беше станал по-голям и не можеше да се побере в черепната кутия. Сега остава най-главното — да се съединят нервните окончания. Всеки нерв, който ще свързвам, е контакт между мозъка на Ринг и тялото на слона. Сега вие си починете. Седнете и гледайте, без да ми пречите.

И Ваг започна да работи с небивала бързина и внимание. Наистина беше артист в работата си, пръстите му приличаха на пръстите на пианист виртуоз, който изпълнява трудна пиеса. Лицето на Ваг беше съсредоточено, двете му очи бяха вперени в една точка, което с него се случваше само при изключително напрежение. Очевидно в този момент двете половини на мозъка му изпълняваха една и съща работа, като се контролираха помежду си. Най-сетне Ваг затвори мозъка с теменния капак, скрепи го с метални скобки, сетне го покри с кожата и я заши.

— Отлично. Сега, ако оздравее благополучно, ще му останат само белезите. Но се надявам, че Ринг няма да ми се сърди за тях.

«Ринг няма да ми се сърди!» Да, слонът вече стана Ринг или по-точно Ринг стана слон. Аз отидох при слона, в чиято глава имаше човешки мозък, и надникнах с любопитство в отворените му очи. Те ми се сториха също така безжизнени както преди.

— Защо е това? — попитах. — Нали мозъкът на Ринг трябва да е в пълно съзнание, а пък очите… му (не можах да произнеса нито «на слона», нито «на Ринг») са изцъклени.

— Много просто — отвърна Ваг. — Нервите, идващи от мозъка, са съединени, но още не са се сраснали. Предупредих Ринг да не се опитва да прави каквито и да било движения, преди нервите да се сраснат напълно. Взех мерки това да стане колкото може по-бързо.

Слънцето вече слизаше на запад. Фаните седяха на брега, печаха глиганско месо на напалените огньове и с удоволствие се гощаваха. Някои предпочитаха да го ядат сурово. Изведнъж един от пияните слонове затръби високо. Резкият призивен звук събуди останалите. Те започнаха да се вдигат на крака. Ваг, аз и фаните побързахме да се скрием в храстите. Слоновете, като се полюляваха все още, отидоха при оперирания водач, дълго го опипваха и душеха с хоботи, като говореха нещо на техния си език. Представям си как се е чувствувал Ринг, ако, разбира се, можеше вече да вижда и чува. Най-сетне слоновете си отидоха. Ние се приближихме пак до нашия пациент.

— Мълчете и не ми отговаряйте нищо — каза Ваг на слона, сякаш той можеше да говори. — Мога само да ви позволя да примигнете с клепач, ако имате вече сили да го направите. И тъй, ако ме разбирате какво ви говоря, мигнете два пъти.

Слонът примигна.

— Много добре! — каза Вагнер. — Днес ще трябва да полежите неподвижно, а утре може би ще ви позволя да се изправите. За да не ви безпокоят слоновете и другите животни, ще преградим слонската пътека, а нощес ще напалим огньове.

24 юли. Днес слонът се изправи за първи път.

— Поздравявам ви! — рече Ваг. — Как да ви наричаме сега? Нали не бива да разгласяваме тайната. Занапред ще ви наричам Сапиенс. Съгласен ли сте?