Дино Будзати - Големият портрет

— Манунта… — Гласът му секва.

Манунта е сграбчил вече някакъв железен предмет, черен и тежък.

— Манунта… — промълвя Ендриаде, закривайки лицето си с ръце. — Господи, какво направих!… Удряй, удряй!

Отсечен трясък, последван от меко и звучно плюще-не. Звън от строшени стъкла.

— Удряй! Удряй! — крещи Ендриаде, ридаейки. Манунта нанася удари по вече угасналата паяжина във вътрешността на вълшебното яйце, убива душата. На всички страни отскачат със звън металически частици.

Гласът е замлъкнал. Тишина. Но в тишината бавно се надига тежко, равномерно бръмчене. Лаура не съществува вече. Съществото е на парчета, но безучастно и безсъзнателно продължава безмълвната дейност на клетките. Няма ги вече жената, любовта, желанията, самотата, терзанията. Останала е само огромната машина, неуморна и мъртва. Като армия от слепи счетоводители, наведени над писалищата, които записват ден и нощ безкрайни колони от цифри за една празна вечност.

© 1960 Дино Будзати

© 1985 Хубан Стойнов, превод от италиански

Dino Budzzati

Il grande ritratto, 1960

Сканиране: Светослав Иванов, 2007

Разпознаване и редакция: goblin, 2007

Издание:

Дино Будзати. Големият портрет

Биб. Галактика, № 62.

Книгоиздателство „Георги Бакалов“, Варна, 1985

Италианска, I издание

Предговор: [Без назв.] — Атанас СВИЛЕНОВ — с.5–11.

Рецензент Снежана Стоянова

Редактор Гергана Калчева-Донева

Рисунка на корицата Текла Алексиева

Художествен редактор Иван Кенаров

Технически редактор Пламен Антонов

Коректор Паунка Камбурова

Dino Buzzati. Il grande ritratto

Amoldo Mondadori Editore S.p.A., Milano, 1960

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/2737]

Последна редакция: 2007-03-26 09:56:39

Съществуващото положение (лат.). Б. пр.