Димитър Попдимитров - Големият син отбор

Роден на 25 септември 1898 г. в София. Баща му, завършил в Киев, е преподавател по история и богословие, автор на учебници по Стария и Новия завет. Майка му е възпитаничка на френски колеж…

На учредителното събрание през 1914 г. Боркиша предлага за патрон на клуба Апостола на свободата и това му спечелва признанието на Кръстник. Член е на първия управителен съвет, както и полузащитник в отбора до 1920 година. Завършва право. Редица години е завеждащ спорта и подпредседател на „Левски“, най-компетентната фигура на клубния футбол. Владеещ перфектно немски език, Боркиша превежда ръководствата по футбол на австрийците Карл Пекарна и Георг Блажке през 1922 година. Има принос и към спортната ни журналистика — коментира вътрешни и международни мачове, отразява и други представителни събития.

Почина на 10 март 1983 година.

Мисленото съприкосновение с този ДОСТОЕН ГИД за миналото на клубния футбол извиква уважение и най-дълбока почит. Познатата историческа снимка документира участието му като касиер в управителния съвет на „Левски“ от 1914 година. Още не е навършил 16 години. Стои редом с председателя Владимир Григориев, с подпредседателя Георги Манолов, със секретаря Крум Динков, със Стефан Тошков, Антон Янков, Зафир Абрашев, Асен Байнов. А за заслугата му на кръстник, споделя: „Предложих името на Апостола на свободата, защото той е образец на смелост, ловкост и героизъм, на безпределна любов и готовност за саможертва.“

С авторитетното си мнение Борис Василев се намесва и по повод на съобщение в печата през 1978 г., че е открит устав на клуба от 1911 г.: „В този устав не е указано кой и кога го е издал. Обяснение намирам в очерталото се съперничество между «Славия» и «Левски» — кой е по-стар. Според мен издаден е от запалени членове, за да докажат предимство. Повтарям: «Левски» беше основан на 24 май 1914 г.“

Връщайки се назад във времето, ще отбележим, че сред състезателите от първия отбор на „Левски“ Боркиша стои редом с вратаря Кирил Григориев, бековете Крум Динков и Константин Манолов, халфовете Зафир Абрашев (бъдещ архитект на старото клубно игрище), Спас Стоянов (тогава капитан), крилата Владимир Григориев и Димитър Сираков, свръзките Цветан Генев и Георги Манолов, централния нападател Петър Стоянович (по-късно дългогодишен председател на „Левски“), както и Георги Събев, Манол Велев, Константин Апостолов, Стефан Тошков.

„По онова време — разказва Боркиша пред Стефан Нойков — във футболната йерархия на столицата старши беше «Футбол клуб». За нашия първи мач решихме да изпратим покана до доайена, който разполагаше с четири отбора. В първия играеха колежани и лицеисти и за тях бе унижение да излязат срещу някакво току-що основано, неизвестно клубче. Вторият отбор бе съставен от опитни софийски играчи, за които ние бяхме неравностоен съперник. В писмения си отговор «Футбол клуб» съобщаваше, че приема всички наши предложения и ще бъде представен от своя трети състав.“

Както е известно, фекистите печелят с 2:0.

В изпитателния срок обаче срещу втория отбор на „Славия“ резултатът е успешен — 1:0 с гол на Владимир Григориев.

А на 1 април 1915 г. е регистриран и двубоят между двата клуба на най-високо равнище, т.е. между първите им единайсеторки, който е и нещо като приемен изпит за елита. От левскарите с течение на годините ще заслужат известност бъдещият национал Цеко Генев (Генерала), както и нападателите Борис Цанков и Владимир Григориев. Сред славистите впечатляват дошлите от „ФК 13“ Асен Дишков и Тодор Владимиров (Сан), неостаряващият десетилетия наред Стефан Чумпалов, прочутият влекач Владимир Йерусалимов (загинал в Първата световна война), Тодор Калканджиев (от познатия футболен род), Георги Григоров (Фурланата) — по-късно международен рефер)…

На старото игрище на „Славия“ КИПИ РАЗГОРЕЩЕНА БИТКА .

След почивката чрез лицеиста от „Галата сарай“ в Цариград, наречен още там Сан (т.е. № 100, под какъвто номер е бил записан в учебното заведение), съперниците печелят с 1:0.

Голмайсторът след девет години ще изведе българския тим на олимпийската сцена в Париж срещу Ейре. Тогава обаче на бойна нога в основния и разширен състав ще са десет представители на „Левски“. Ето и кратко обяснение за този многозначителен факт.

След Първата световна война „Левски“ прави качествен скок в развитието си. Получил е сериозни подкрепления от слелите се с него клонове „Скобелев“ и „България“, откърмил е и млади надежди. А за работата с юношите научаваме от тогавашния кандидат за големия футбол Никола Димитров (Фъц): „През есента на 1922 г. Боркиша ни събра на Могилката в двора на Втора мъжка гимназия. Остави ни да играем с топката, а после селекционира първия ни юношески състав. Той ни беше първият треньор и ни нарече «Сините лъвчета». Даде ни един екземпляр от своя превод на футболното ръководство, който бе преписан от всички ни.“