Димитър Попдимитров - Големият син отбор

Същият автор ни пренася и на плажа във Варна през 1922 г. Преди мача с „Тича“ Миша Борисов — първият (играещ) треньор на „сините“ (от руския „Галиполи“) предупреждава състезателите да не прекаляват със слънчевите и водни бани. Но кой да го слуша?! Варненци започват да нагъват гостите, чието нападение няма сили за атака, но вратарят Вертер е фантастичен. След 0:1 Мърцо (Д. Мутафчиев) изравнява — 1:1… На другия ден срещу „Владислав“ Симето спасява гол, публиката иска дузпа, домакините напускат играта… Реферът (капитан на английски кораб) харесал Симето и му предлага да замине с него. Но водачът д-р П. Стоянович не го пуска: „Току виж хвърлили те в морето“.

„Левски“ все повече се налага като носител на модерните тенденции и сериозно застрашава хегемонията на „Славия“ в столичното първенство. През есента на 1923 г. е пожъната победа с 3:1 над „белите“, която е сериозна заявка за първото място в крайното класиране. В националния отбор, който се готви за олимпийските игри в Париж през 1924 г., са повикани 10 левскари, сред които и защитникът Симеон Янков. Преди олимпийския дебют е проверката във Виена срещу Австрия (0:6). Чувствителната загуба не се отразила негативно на оценката за представянето на българина, който като „непоклатима стена“ принудил дясното крило Кути да избягва стълкновенията с него и своевременно да прехвърля топката на другия фланг. В домашна обстановка Симето споделял как със страхотен „ждроб“ право в тялото на австриеца му взел страха…

А ето как всъщност нашата отбрана действала срещу Ирландия в Париж, за да бъдат изпипани и прословутите 28 изкуствени засади, при последната от които съперникът отбелязва и фаталния гол за 0:1: „Застане Симето до нашата врата, Шкубата отиде чак на центъра, всички други съиграчи — напред. По такъв начин цялото поле — от центъра до нашата врата, представляваше един капан. Щом някой ирландец пипне топката в това поле — сто-о-ой! Офсайд си, гълъбче!“ За съвременния читател ще добавим, че тогава действа старото правило за засадата, в каквато изпадаш, когато при подаването на топката пред теб има само двама противникови играчи.

Има и друг факт, който заслужава внимание, когато говорим за класата на Симеон Янков… През есента на 1925 г. „Левски“ заминава на турне в Германия и Франция. На 8 ноември в Париж е изкована престижна победа с 2:0 над „Стад Франсе“. На официалната вечеря присъства и барон дьо Кубертен, основател на съвременното олимпийско движение, който вдига наздравица за левия ни бранител, надминал себе си (по думите на партньора му Гено Матеев), превърнал се в един от героите на столичния стадион „Буфало“ наред с вратаря Вертер и голмайстора Кики Йовович (Вагонетката). Значи не напразно преди този двубой Симето е апелирал към съиграчите си: „Съзнание, господа! Преди всичко съзнание за значението на предстоящата борба!“

А ето какво пише и наш наблюдател за ценния успех: „И така, навръх Димитровден БЪЛГАРСКИТЕ СТУДЕНТИ В ПАРИЖ БЯХА НА ВЪРХА НА СВОЕТО УДОВОЛСТВИЕ .

Автобусите не можаха да тръгнат след мача заради тях. Някои се бяха покачили по покривите и калниците им и за нищо на света не се съгласиха да слезнат.“ Така и окичени, превозните средства потеглят.

Строежът на клубното игрище в Борисовата градина (на мястото, където сега е националният стадион „Васил Левски“) е започнат през 1924 г. и завършен през 1926 година. Но от душовете за състезателите не тече топла вода поради липса на финансови средства. И на Симеон Янков е идеята пет-шест години по-късно да се тръгне с книга за волни пожертвования по магазини и кантори на привърженици, за да се осигури необходимата придобивка. Спомнят си го как и сам той обикаля в Централните хали месари и рибари, как намира търсената подкрепа и от вестникарски будки. Наистина заслужавал е да бъде поставено и неговото име в бутилката, положена още навремето в основите на сградата с официалната трибуна. Както е постъпено и с други от най-преданите и най-щедрите.

Наскоро Борис Янков — син на железния ни защитник — ме посвети и в други любопитни факти. В известен период от втората половина на двайсетте години от миналия век баща му е професионалист на „Монпелие“ и „Ред Стар“ (Париж). Тогава английски емисари предложили да събере наши футболисти и те да играят на Острова благотворителни мачове, за да се съберат помощи за руски емигранти, преселили се на Запад (нали окончанията на имената съвпадат). Но между „Левски“ и „Славия“ не било постигнато съгласие, нямало разрешение „отгоре“ и турнето до Гордия Албион пропаднало… Ревностен почитател на Франция Симето си остава до края на дните си. Семейният албум е съхранил снимки от 1972 г., когато отива там на гости на сина си (работещ в представителството на „Балканкар“) и снаха си. Фотографирал се е и на стадион „Коломб“, връщайки се мислено на историческия мач с ирландците. Има го и с въдица в ръка да опитва слуката като заклет поданик на този спорт от дълги години. Има го и приседнал в тучна зелена морава, открил четирилистна детелина. Три месеца преди да почине.