Димитър Попдимитров - Големият син отбор

И добре, че като най-ценна награда от миналото го съпровождат спомените и не заглъхват в паметта му овациите от времето, когато се е подвизавал със синята фланелка или с държавния герб на гърдите. А сърцето му е стоплено и от възторга при спечелената от „Левски“ под неговото треньорско ръководство шампионска титла през 1937 година.

Веднъж в третата възраст се редеше на дълга опашка за билети, за които трябваше да загуби немалко време. И се чу глас: „Сторете път на славния ветеран. Той заслужава да ги получи, без да чака. И дори безплатно!“ Скромността обаче не му позволи да прережда другите, да не остави лептата си. Не стори и знак на недоволство или възгордяване. Достоен за уважение!

Най-сетне имах възможност за разговор с дъщеря му Румяна, която е запазила фамилното име на баща си. По повод на написаното от мен, тя добави:

„Заради пълното си себеотдаване като футболист той прекъсва учението си в немския колеж. Има доста неприятности в заможното семейство (4 братя и 2 сестри) и разривът стига дотам, че родителите му кореспондират с него по пощата. Като научава за чуждестранната оферта, едва не пощурял от възмущение, изтъквайки като немислимо едно напускане на любимия си клуб, на родината, на чието футболно бъдеще се е обрекъл. Съвсем рядко ме е посвещавал в спомените си. Чуждо му беше всяко самохвалство. Дължа много на неговите математически способности, за да се дипломирам… А той обичаше да се вглъбява и в писанията на философи… Повод да бъда горда с него бе присъствието му на Олимпийския конгрес във Варна (1973 г.). Тогава телевизионният екран ни го показа сред почетните гости, редом с други от първите ни олимпийци.“

Роден съм в София на 15 юни 1928 година. Завършил съм български език и литература в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, както и треньорската школа по футбол. Бях състезател на „Левски“ от 1951 г. до 1956 г., с едногодишно прекъсване като военнослужещ висшист в Пловдив — ДНА. Голмайстор съм на „Левски“ за 1954 г. с 11 попадения. В клубния справочник (1914–1999 г.) фигурирам с 63 шампионатни мача (22 гола); 11 мача за купата на страната (3 гола); 7 международни мача (3 гола). Водя се шампион за 1953 г., както и финалист с.г. за националната купа. Участвал съм в „Б“ националния отбор, както и в сборния на София (1954 г.).

От 1957 г. до края на 1999 г. бях на щатна работа като журналист във в. „Народен спорт“. Отразявал съм две световни първенства (1966, 1974 г.), олимпийския турнир в Мюнхен (1972 г.), около двайсет турнира на УЕФА за юноши до 18 и 16 години.

Автор съм на книгите: „История на футбола“ (претърпяла две издания през 1984 и 1987 г.); „България на футболния глобус“ (II част 1970–1980 г.); „Утрото на футбола“ (1988). Съавтор съм на „България на футболния глобус“ (I част — 1970 г.); „Върхове на българския футбол“ (1969), „Малка футболна енциклопедия“ (1970); „Англия-66“; „Мистър Футбол“ (1994); на годишника „Футбол“ от 1968 до 1991 година. Кореспондент съм бил на „А Бола“ (Лисабон), „Пшегльонд спортови“ (Варшава), „Спорт“ (Катовице), „Спорт“ (Братислава). Сътрудничил съм и в други чуждестранни вестници.

Член съм на Международната федерация по история и статистика на футбола, участвайки в нейните издания и разработки.