Димитър Попдимитров - Големият син отбор

Това научих от племеничката на Цветан Генев (дъщеря на на кавалерийския генерал) Мария Генева-Коларова. На нея дължа огромна благодарност и за предоставения ми спомен, написан от чичо ѝ д-р Спиридон Генев (избран в управата на «Левски» като медицински съветник през 30-те години), от който може да почерпим ценни сведения и за всеотдайния строител на футбола у нас:

«По-малкият ми брат Цеко бе един от основателите на „Левски“. И другите младежи като него са от махалата, която обхващаше приблизително областта между ул. „Аспарух“ до бул. „Витоша“, на юг частта на бул. „Хр. Ботев“, бул. „Патриарх Евтимий“, по-голямата част на бул. „Скобелев“ и по посока на Александровската болница непосредствената околност — рядко заселена тогава, с обширни поляни и ливади, където младите левскари години наред провеждаха своя организиран живот и тренировките си.

След края на Първата световна война Цветан, който също участва в нея, издържа матуритетните си изпити и се отдаде пак на увлечението си към футбола, а и на укрепването на бързо развиващия се клуб.

ПРЕЗ 1922 г. „ЛЕВСКИ“ ВЕЧЕ БЕ СЪЗДАЛ СВОЯ ЗНАМЕНИТ ТИМ играещ красиво, модерно, комбинативно, технично, демонстрирайки системата „Дубъл ве“, а с успехите си у нас и в международни срещи, както и с почти цялостното си участие в националния отбор през 1924 г., издигна пръв високо името на българския футбол, написа златни страници, беше дълги години образец за подражание и с право стана любимец на софиянци… Неслучайно през пролетта на 1923 г. и румънският „Триколорул“ пожела да гостува именно на „Левски“. Тази вест предизвика неописуема радост и хвърли всички ни в небивала възбуда…»

Тук ще направим малко отклонение от разказа на д-р Сп. Генев, за да напомним отново и тревожното условие, поставено от румънския клуб: че пристига за мача в София, но като му бъде заплатена предварително сумата от 20 000 лв Все пак — както е известно — намерен е своевременен изход от критичната ситуация, защото седмина смелчаци още на другата сутрин подписват в Популярната банка полица, за да не се провали очакваният празник. От пуснатите билети в клубната каса за един ден постъпват 50 000 лв И «Левски» записва ценната победа с 1:0. Реваншът в Букурещ през с.г. е още по-убедителен — 4:2.

Ето и по-ранни куриози.

По идея на Цветан Генев през 1919 г., включително на мача със «Славия» (0:1), левскарите слагат и вратовръзки, от които наскоро се отказват във варненския зной след първото полувреме срещу «Тича» (1:4).

През 1920 г. бащата на Петър Стоянович (съосновател и състезател от първия тим на «Левски», по-късен негов клубен председател) се връща от чужбина, донасяйки 5–6 чифта футболни обувки. Някои от играчите възнегодували, че за едни ще има чепици, а за други — не. Тогавашният домакин и състезател Симеон Янков (Симето), със съгласието на капитана Цеко Генев, решават следното: «На левите постове — по една лява обувка, на десняците — дясна. За другия крак — някоя по-стара лична собственост…»

Впрочем рамкиран във времето е десетгодишният период, в който «Левски» е призната сила. Винаги на своя пост като несменяем капитан и централен нападател, Цветан Генев си е казвал тежката дума за победите над «Кубан» и «Галиполи» (1919–1922), над «Рус» (1923) и срещу румънския «Ромкомит» (1924) в София. Снимки го показват при турнетата в Турция, Германия, Франция през 1925 година. От тогавашните и по-късни капацитети е изтъкван като добър разпределител, създаващ положения за партньорите, ненадминат в дрибъла и подаванията. След години Иван Радоев ще сподели, че в атаката на родния клуб най-силно се изявявали Генев и Н. Мутафчиев (Колишчето). Доайенът в спортната ни журналистика Стефан Нойков е на мнение, че Цв. Генев, Н. Мутафчиев и К. Йовович са владеели най-големите тънкости на футболната техника за времето. А ето как е представен Цеко във в. «Спорт» през 1924 г. преди заминаването за Виена и Париж с националната единайсеторка: «Центърфоруард. Като голям тактик той изпъкна във всички досегашни състезания, притежавайки качествата на опитен европейски футболист.»

Отредено му е да бъде сред първите, обличали националната фланелка (на 21 май 1924 г. срещу Австрия във Виена — 0:6), както и когато постигаме първото равенство в междудържавните изпитания (на 17 юли 1927 г. срещу Турция в София — 3:3). Той обаче не е на олимпийската арена през 1924 г. в Париж срещу представителите на Ирландия (0:1)… И д-р Спиридон Генев не отминава този факт: «Какво за съжаление се случва? Ден или два преди мача Цеко е имал някакво остро скарване с П. Гр., един от водачите на тима. Поводът не се знае от разпитаните сега живи играчи, но сигурно брат ми е бил предизвикан и тежко засегнат, тъй като иначе е сдържан и коректен. Едва непосредствено преди срещата, когато състезателите са били вече на стадиона, П. Гр. и другият водач Ал. Д. нареждат титулярният централен нападател Цв. Генев да не играе (за наказание!) и да бъде заменен с резервния Т. Владимиров от „Славия“. Поразен от тази вест, Цеко закрива с две ръце лицето си и отчаян се тръшва на близката кушетка (разказано ми от очевидеца Ал. Хр., който добави: „Ако Цеко беше играл, сигурно щяхме да победим“)… А както разказваше преди години съиграчът Гено Матеев, щом научили за смяната на централния нападател, съотборници отиват при него и му заявяват, че и те няма да играят… Брат ми обаче успява да ги увещае да мислят