Дино Будзати
Големият портрет
През април 1972 година професор Ермано Измани, четиридесет и три годишен, редовен преподавател по електроника при университета в X, дребен на ръст и възпълен, с весел нрав, но боязлив, получи писмо от Министерството на отбраната, с което го канеха да се яви при полковник Джакуинто, началник на отдел Проучвания. Поканата имаше спешен характер.
Без да има и най-малка представа за какво можеше да се отнася, Измани, който пред представителите на властта имаше винаги комплекс за малоценност, побърза да се яви в министерството още същия ден.
Никога не беше ходил там. Влезе в приемната с присъщата си стеснителност. Веднага един униформен пазач го спря и запита какво обича. Той показа писмото.
Като погледна писмото, пазачът, който го беше посрещнал малко троснато (с небрежното си облекло и непохватни движения Измани не внушаваше уважение), като по чудо промени държането си. Извини се, помоли Измани да почака една минута и се втурна в съседната стая.
Появи се един лейтенант, поиска да види писмото, прочете го, усмихна се малко смутено и с подчертана почтителност помоли Измани да го последва.
„Какво ли пък толкова има в това писмо? — запита се Измани заинтригуван. — Защо, като го видят, се отнасят с мен като с важна личност?“ То му се беше сторило обикновено служебно съобщение.
Със същото страхопочитание се отнесоха към него и другите офицери, с все по-висок чин, в следващите канцеларии, през които преведоха Измани. Той дори остана с неприятното впечатление, че всеки един от тези офицери, щом видеше писмото, бързаше да прехвърли случая на други, по-отговорни, сякаш Измани беше човек, към когото трябва да се отнасят с най-голямо уважение, но неудобна и едва ли не опасна личност.
Полковник Джакуинто вероятно заемаше длъжност, много по-висока, отколкото можеше да се съди по чина му, защото контролните бариери, през които Измани трябваше да мине, за да стигне до него, бяха многобройни.
Джакуинто, около петдесетгодишен мъж в цивилно облекло, го посрещна почтително. Каза, че не било необходимо Измани да бърза толкова. Спешността, за която се намекваше в писмото, била обичайна формалност при всички преписки в неговата служба.
— За да не ви губя времето, господин професоре, ще ви обясня веднага за какво става дума. Или по-точно — и той се усмихна многозначително — ще ви запозная в общи линии с условията на работата, която министерството възнамерява да ви възложи. За какво точно се отнася, самият аз не знам. В някои сектори, вие разбирате, господин професоре, предпазливостта никога не е излишна. По този повод ще подчертая, че от всеки друг биха се изисквали предварително гаранции за най-строга секретност… Но при вас, господин професоре… вашата личност… вашите заслуги… вашето участие във войната… вашият авторитет…
„Накъде ли ще избие?“ — запита се Измани с нарастващо смущение и каза:
— Извинявайте, господин полковник, но аз нищо не разбирам.
Полковникът го погледна с лека ирония, стана от писалището, извади от джоба си връзка ключове, отвори масивен железен шкаф, измъкна някаква преписка и се върна при писалището.
— Ето в какво се състои работата — каза той, прелиствайки няколко страници, написани на машина. — Склонен ли сте, професор Измани, да направите една услуга на родината?
— Аз? Но как? — Подозрението му, че има някакво голямо недоразумение, ставаше все по-оправдано.
— Не сме се и съмнявали, господин професоре — каза Джакуинто. — Вашите патриотични чувства са известни на най-високо място. Именно затова се доверяваме на вас.
— Но аз… наистина не разбирам…
— Склонен ли сте, господин професоре — запита полковникът с променен тон, като наблягаше на думите си, — склонен ли сте за период най-малко от две години да се преместите в една от нашите военни зони, за да участвувате в дейност от висш национален интерес, а също и с изключителна научна стойност? Що се отнася до длъжността ви в университета, вие ще се водите в редовна командировка, ще получавате, разбира се, пълната си заплата плюс значителна сума командировъчни — не мога да ви кажа точно колко, но някъде към двадесет — двадесет и две хиляди лири на ден.
— На ден ли? — възкликна изумен Измани.
— Освен това обширно и уютно жилище с всички съвременни удобства. Местността е много здравословна и живописна, така пише тук. Една цигара?
— Благодаря, не пуша. Но за каква работа става дума?
Читать дальше