Дино Будзати - Големият портрет

Тези войници охраняваха някаква тайна. Но каква — не знаеха. Атомно съоръжение ли?

— Господин професоре, не ме питайте, за бога? — каза старши лейтенант Трондем. — Ако вие не знаете какво е… Аз съм на тази служба от пет месеца, но и сега знам толкова, колкото и преди. Кой ги знае какво вършат? Тайната… тайната тук се говори само за тайната… За нас това е цял кошмар; естествено, всеки си има своя теория, правят се най-налудничави догадки. Знаете ли какво ще ви кажа? Вие сте щастлив, че след час-два ще бъдете там на място и ще разберете. Вие може би си мислите, че каквото и да е то, в края на краищата не ни засяга, от нас се иска само да охраняваме. Вярно е, не ни засяга. Но да си, така да се каже, на две крачки от него и да не знаеш нищо, абсолютно нищо, това изнервя. Виждате ли онези скали? Достатъчно е да се изкачим на тях, няма и сто метра, не би било трудно, и оттам бихме могли да видим… Но е забранено, а ние сме военни, любопитството би ни струвало твърде скъпо… — И се усмихна по странен начин. — И при все това… Ето, под мое командуване са към четирийсет войници. Тук няма никакви развлечения. Пълна изолация, никакви жени. И цялата тази тайнственост. Поне да ни кажат какво охраняваме. А то… откровено казано, нещо като каторга… И при все това… знаете ли, че при все това никой не иска да си ходи оттук. Скука до смърт, всеки ден едно и също, не можеш дори да зърнеш женско лице… Ето например вие, госпожо — и се обърна към Елиза Измани, — вие сега ми се струвате като… дори не мога да изразя като какво… като някакво същество, слязло от луната… И въпреки всичко тук се чувствуваме добре. Винаги сме весели, винаги имаме добър апетит. Е, можете ли да ми обясните това? Аз, госпожо, съм невежа, но ще ви кажа едно: ако е атомна бомба, то тя е много странна.

— Странна ли?

— Ами не е ли странно това, което става тук…

— Какво, какво става? — запита тревожно Измани.

— Но вие, господин старши лейтенант — намеси се съпругата, като видя, че мъжът й започва да се плаши, — вие ни сте ли задължен да пазите военната тайна? Как можете да говорите толкова свободно? Откъде знаете например, че ние двамата не сме шпиони?

Троцдем се засмя:

— За щастие ние сме извън играта. Тайната започва непосредствено зад тази постройка, така че ние сме свободни… Не знаем абсолютно нищо и за това нищо можем поне да говорим.

Елиза Измани разбра, че той няма да млъкне. Отприщил се веднъж, старши лейтенантът не спираше, очевидно бързаше да излее всичко, което му се беше насъбрало от месеци. Разказът му беше объркан и доста невероятен.

Строителните работи на Центъра, разказваше старши лейтенант Троцдем, започнали преди десетина години. Забранили достъпа на външни лица до зоната и докарали на платото стотици, а може би и хиляди работници и специалисти и ги настанили в бараки. Били извършени огромни изкопни работи, отначало всички мислели, че ще се строи водноелектрическа дига; и наистина била построена една дига със съответната централа, но същевременно били издигнати и стените на някакъв завод, така се говорело, дори на няколко завода. Тайната била много строга, всички работници били взети от военни фабрики и арсенали и имали най-малко петгодишен трудов стаж. Впрочем строителните площадки били изолирани една от друга, всяка работела за себе си и не знаела нищо за другата, следователно никой не можел да има представа за общия план.

След осем години по-голямата част от работниците били освободени. Горе останали само няколко десетки, а може би и по-малко. Ако е завод, например атомен завод, очевидно всичко трябва да функционира автоматично и са необходими много малко хора. Но дали е завод? На Троцдем му се струвало, че горе са закарани огромни количества електрически апаратури, но от какъв тип — той не знаел.

По настъпилото относително затишие можело да се заключи, че съоръжението е вече построено или че поне големите работи са приключени. Но беше ли пуснато в действие? Едва ли, защото твърде малко камиони се качвали и слизали — доста красноречиво указание, че продукцията е твърде малка или никаква. Освен ако суровините се намират на място и производството се складира там. Другото предположение било, че съоръжението, каквото и да е то, не е предназначено за производство на нещо, а за друга дейност, каквато човек трудно би могъл да си представи.

Троцдем често имал случай да говори с работници, които по различни поводи се качвали или слизали от платото, но успявал да изтръгне от тях малко или нищо. Всички били добре инструктирани и не се отпускали да говорят. Но дори и малцината, които не взимали много на сериозно задължението да пазят тайна, имали съвсем объркани представи.