Димитър Попдимитров - Големият син отбор

ПРЕДИ ВСИЧКО ЗА ИМЕТО НА БЪЛГАРИЯ И ФУТБОЛА НИ да играят така, както биха играли и с него! Така постъпва само един истински спортсмен и голям патриот, какъвто и беше Цеко, а самият този факт говори ясно колко необходим и незаменим е бил за тима…»

И през следващите години Цветан Генев е на върха на атаката в «Левски», давайки своя принос и за представянето на международното поле. След победата например в Париж през 1925 г. над «Стад Франсе» (2:0) в. «Пти журнал» пише: «Доста дълго нашите гости са господари на положението. Те превземат топката, играят си с нея, като ни напомнят играта на уругвайците и миналогодишната олимпиада. Накрая в полумрак публиката засвидетелства победата на българския спортен клуб „Левски“ чрез дълги и горещи овации.»

През 1928 г. Цв. Генев заминава да следва в Париж. През 1932 г. в. «Спорт» съобщава, че го е ангажирал за свой специален кореспондент, анализатор на технико-тактическите качества на тамошните отбори. Същият вестник — след спечелването на Балканската купа през с.г., помества в мерена реч «Писмо до Цеко Генев в Париж» от Ангел Катастрофата (така е наричан националният ни вратар от 1925–1927 г.). Ето някои стиха:

Горещо поздравление на автора на емоционалното посвещение, което още веднъж свидетелства и за уважението към «синята» и национална легенда Цветан Генев!

Той не остава безучастен и към футбола във френската столица — разказва д-р Сп. Генев. И уточнява: играе и става първия български треньор по футбол в чужбина (на «Серкъл де Спорт Франсе»). Завърнал се у нас, е един от големите радетели на «Левски», член на управителния му съвет. Проявяваше жив интерес към чуждестранни ръководства, даваше и на мен да му превеждам такива от немски, а самият той знаеше френски, като

ИЗУЧАВАШЕ НОВИ ТАКТИЧЕСКИ ПРИЙОМИ, ВНЕДРЯВАШЕ ГИ В ИГРАТА НА СИНИТЕ…

Идва ред да подчертаем, че именно с треньорската режисура на Цветан Генев «Левски» за първи път триумфира като шампион на страната през 1933 г. Тогава в печата е представен като «най-подготвеното лице за футбола в България»… През 1934 г. работи два месеца с националите, които са свикани в Банкя, и е с тях на балканиадата в Атина.

След десетина години смъртта го изтръгва от редовете на ветераните…

На панихидата, устроена от съиграчите в «Левски» през 1955 г., присъстват много почитатели, бивши футболисти от «Славия» и други клубове, дейци… Вдъхновена реч за благородния характер на Цветан Генев, за великолепната му игра и безкористните му заслуги на футболното поприще произнася Никола Мутафчиев, в чието писмено наследство са съхранени изповедни слова, които биха подхождали и за клубния му капитан: «Живях като в приказка. Искам да кажа… за полета след топката, за чувството, че ей сега ще пробием, че ей сега ще бъдем пред противниковата врата, в която топката ще влезе, ако ще на нея да има и решетки».

Роден на 5 април 1905 г. в София в семейството, откърмило още двама футболисти на «Левски» — по-големия брат Васил (дългогодишен деец и член на управителния съвет), както и по-младия Радослав, повече известен като Ради, обличал редица години преди войната и вратарската фланелка на националния тим…

Константин получава ранна закалка в клона «България», слял се през 1919 г. изцяло с «Левски». Като състезател «дяволува» повече от десетилетие на терена, превръщайки се в една от първите легенди на Големия син отбор. В периода 1924–1927 г. отстоява поста си на ляв инсайт в българската представителна единайсеторка, записвайки 5 междудържавни мача, включително във Виена срещу Австрия (0:6) и на олимпийските игри в Париж срещу Ейре (0:1). Нисък на ръст, но набит и бърз, зареден с енергия, той впечатлява с индивидуална техника, която му позволява да бъде ловък импровизатор, а и находчив стрелец. Няколко пъти с «Левски» е столичен първенец, носител на общинската купа «Улпия Сердика» (1926, 1930), вицешампион на страната през 1925 година. След прекратяване на състезателната кариера е авторитетен спортен деец. През 1938 г. е национален селекционер…

За съжаление, още преди да навлезе в третата възраст, е сполетян от тежко заболяване, което го приковава на легло.