Димитър Попдимитров - Големият син отбор

А какъв е отзвукът изобщо личи от изказването на пълномощния ни министър на приема за националите в нашата легация следващия ден: „За час и половина каквото направихте, дипломатите не могат да постигнат нерядко за години.“

Часът за реабилитацията на нашия вратар пред очите на парижани ще удари след година, когато в най-красивия град (за който Симеон Янков — Симето, казва, че ако не си го видял, все едно, че не си се родил) „Левски“ записва една от най-красивите си международни победи — 2:0 срещу „Стад Франсе“. „Пти Журнал“ дава такава оценка за Петър Иванов:

„ТОЙ ИГРАЕ С ИДЕАЛНА БЕЗПОГРЕШНОСТ!“

Пътеписът за турнето, появил се във вестник „Левски“ след близо десетилетие, разкрива и други щрихи от портрета на Вертер (представян и под името „Граф Боне“, защото във фигурата и обноските му имало нещо благородно). Така, когато отборът посещава прочутото кабаре „Мулен Руж“ (оркестърът свири „Цветя на любовта“, а дамите на сцената са истински феи), той танцува със стройна парижанка, а на масата води такъв диалог: „На мене ще ми се сервира само от дясната страна и келнерът трябва да е с фрак“.

И в трийсетте си години, когато е пред пенсия като вратар, допринася за шампионския успех през 1933 година. Но за да извоюваш държавната титла, по-напред трябва да вземеш връх в столичната надпревара, като се наложиш в най-старото дерби. И това „Левски“ постига срещу „Славия“ с върховни усилия във февруарска обстановка, като резултатът прави такива зигзаги: от 1:0 до 3:0 (до 21-ата минута), от 3:1 до 3:4 (44-а мин.), после 4:4 (60-ата) и 5:4 (Панчев от дузпа в 89-ата минута и 34-ата секунда след събаряне на Пешев)! Наистина паметно разчистване на по-нататъшния път…

През следващия сезон 1933–1934 година „Левски“ е на изпитание — отборът едва се скалъпва, включително и за вратарския пост. И отново се сещат за изпитания гренадир. По този повод в предшественика на сегашния клубен вестник е останала истинска литературна перла, изваяна с перото на такъв проникновен разказвач, какъвто бе доайенът Стефан Нойков.

А и заглавието „Страданията на стария Вертер“ подсказва за верния усет на автора да предложи наситен с тънък психологизъм епилог на една бележита вратарска кариера. Преразказваме накратко.

В напредналата си възраст Вертер се е оттеглил от терена. Но е доведен от управниците на клуба за нов мач, въпреки забележките му, че дълго не е тренирал и може да стане за смях. Отговарят му: „Ще направиш тая жертва!“

И ето го пак на вратата. Спомня си ентусиазма на някогашните партньори, овациите на зрителите, опиянението от победите. Пренася се и на драмата с ирландците в Париж, а авторът следи мислите му: „Достойна борба бе там. Доста изненадани останаха те, очаквали да се срещнат едва ли не с някакви диваци от Полинезия. И голът от засада… ах, тоя офсайд!“ Човърка го старата рана.

Първото полувреме завършва благополучно. „Започва — както четем в текста — злополучното второ. Силен шут отдясно нарушава спокойствието на Вертер. Той прави плонжон, докосва нещо, но, дявол го взел, защо топката не остава в ръцете му, а влиза в мрежата?… Става, учудено поглежда ръцете си — негови ли са те или не?… Още два пъти вади топката от своята врата и се възмущава с цялото си същество от самия себе си…“

Някогашният непробиваем страж е преминал своя зенит, но „Левски“ е изпаднал в беда и се е нуждаел от подкрепа. Дори с цената на жертви!…

След дълги търсения открих дома на Вертер, в който в мила семейна среда живее синът му Петко. Часове разглеждах колекцията от снимки, медали, отличия, свързани с кариерата на прочутия вратар. Техен „ангел-пазител“ е снахата Екатерина, която казва:

"Великодушен и всеотдаен, той наистина бе готов на жертви. Работи като технолог и от фабричните химикали си докара рак. Но не спираше да спортува, нерядко нарамваше и ските. От него знам, че националите ни са отишли на олимпиадата до голяма степен на собствени разноски. Той, за да си набави средства, става и миньор. Като почина, идваха за снимките му дейци на „Славия“, но свекърва ми ги отпрати с думите: „Вертер служи предано на «Левски» и всяка вещ от колекцията може да служи преди всичко на любимия му клуб.“

Роден на 17 февруари 1899 г. в София. Родителите му са учители, от Беломорска Македония.

Завършва Търговската гимназия в столицата. Участва в Първата световна война (на Южния фронт), за което е награден с възпоменателен медал. По професия е банков чиновник, но работи и като треньор по футбол (както сочи трудовата му книжка). Пенсионира като началник отдел в Българска народна банка.