Димитър Попдимитров - Големият син отбор

Скоро и тази мисионерска мисия на Боркиша ще даде обилен плод. Що се отнася до изготвеното от него треньорско помагало, той отбелязва: „Ние бяхме сравнително по-слаби, не напълно укрепнали физически и трябваше да играем срещу възмъжали, по-яки състезатели на другите клубове. По онова време на терена преобладаваше физическата мощ, ценяха се шутът и солото от едната врата до другата, играчите тичаха на тумби подир топката. Така не можехме да разчитаме на успех. Разбрахме, че трябва да заиграем иначе, за да неутрализираме физическото предимство на другите. Поставихме си за цел да преодоляваме съперниците без да се сблъскваме с тях. За това беше необходима тактика. Затова преведох австрийските специалисти и се заехме усърдно да разучаваме и прилагаме техните рецепти.“

Помагалото, което се нарежда сред родоначалниците на учебно-тренировъчната ни литература, става НАСТОЛНА КНИГА ЗА ГОЛЯМАТА СИНЯ АРМАДА , съставена от вратарите Петър Иванов и Васил Байнов, защитниците Александър Христов, Симеон Янков, халфбековете Гено Матеев, Иван Радоев, Димитър Дражев, Никифор Лозанов, нападателите Димитър и Никола Мутафчиеви, Цветан Генев, Константин Мазников, Кирил Йовович, Борис Цанков. Три сезона мотивация за тях е столичната надпревара, както и пробата срещу чужденци. Като имаме предвид прокраднали се неточности, ще се позовем на статия от Борис Василев за срещите с руските емигрантски („скитащи“) отбори през първата половина на двайсетте години:

„Под името «Галиполи» те за първи път играха с «Левски». Това беше есента на 1921 г. В състава на този тим беше известният Фр. Клюд. Малко по-късно през 1922 г. «Галиполи» се яви в нов състав, където личаха големите футболисти Бохемски, Борисов, Мартинов, Кючумов, Рибак… Център-нападателят Бохемски бе образец на съвършена техника. Център-халфбекът Борисов бе феноменалният стълб, който впоследствие влезе в състава на «Левски» и стана негов треньор… Усилията на скромния Миша се увенчаха с пълен успех и «Левски» стана истински водач на българския футбол. През 1922 г. той гостува във Варна. Игра срещу «Тича» и «Владислав». Най-силно впечатление ми направи Миша Борисов на втория мач срещу «Владислав», когато всички нападения на варненци се разбиваха от гранитния централен халфбек с окървавена глава…

Мартинов бе първият вратар, който плени нашите среди. С пъргавина на тигър той правеше плонжове и спасяваше трудни положения… Ловкостта на левия инсайт Кючумов и силният удар на десния Балдин изпъкваха винаги между 22-мата на терена. Рибак бе страничен халфбек, който имаше отличителна игра с глава и поразяваща еластичност. От него нашите халфове се научиха да хвърлят добре тъч.

През лятото на 1923 г. «Рус», образуван в Прага, гостува на софийските футболисти. Съставът бе попълнен с известния пражанин Ваник. Впечатлението от него бе толкова силно, че мнозина наши спортисти признават дриблинга му за една рядкост между всички, гостували впоследствие у нас. Единствен «Левски» има успех срещу «Рус», като изнесе трудна победа с 3:2…“

Що се отнася до приноса на Михаил Борисов, Кръстника и на друго място не пести похвалите: „Той влиза в състава на «Левски» като играещ треньор и като такъв е

ПЪРВИЯТ В ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРСКИЯ ФУТБОЛ…

Той дойде тъкмо навреме. Имаше солидни познания за модерния навремето футбол и в работата си умело съчетаваше практическите занимания с теоретичната и техническата подготовка, която бяхме започнали в нашия клуб. Въведе и наложи колективното начало, поведе борба със самоцелното «соло» и безсмислените силни шутове, накара ни да свалим топката долу. Така се научихме да играем с ниски, къси пасове в триъгълници, съчетани с дълги прехвърляния. В отбора ни бяха навлезли млади талантливи сили и от тях Борисов създаде много силен състав, който показваше нещо ново у нас.“

Една снимка от 1925 г. представя резервния състав, трениран от Борис Василев и Никола Мутафчиев. Тя свидетелства, че юношеската селекция от 1922 г. била перспективна и че „Левски“ може да разчита на вълна от нови подкрепления, израснали в неговото гнездо: Асен Панчев, Константин Ефремов, Владимир Ватев, Асен Пешев, Никола Димитров (Фъц), Кирил Петрунов и др. Някои от тях не само ще пожънат знаменити клубни успехи, но ще влязат като легенди на националния ни футбол. Така и делото на Борис Василев придобива още по-внушителни параметри, началото на които тръгва от първооснователите, оставя ярка диря с Големия син отбор през двайсетте години, за да продължи и с шествието на наследниците от трийсетте.