Дейвид Брин - Потапяне в слънцето

Бе си играл с французина като с пъстърва и по време на цялата гонитба го беше оставил да си мисли, че е спечелил. Веднъж даже заблуди неколцина от екипажа, които стигнаха прекалено близо до Ларок.

Сега журналистът обличаше скафандър в сервизната кабина на двайсет метра от външния шлюз. Беше там от пет минути и щяха да му трябват още най-малко десет. Това бе непреодолимата преграда. Г-н Хайд не можеше да чака. Той беше само комбинация от страсти, а не човек, докато Джейкъб разполагаше с цялото търпение на света. Точно така го бе планирал.

Той презрително изсумтя, но не и без угризения. Съвсем доскоро това друго Аз беше постоянна част от истинската му самоличност. Разбираше болката, която причиняваше чакането на изкуствената част от него, настояваща за незабавно удовлетворение.

Минутите течаха. Той безмълвно наблюдаваше вратата. Трябваше да положи сериозни усилия, за да не натисне бравата.

И ето, че тя започна да се завърта. Джейкъб отстъпи назад и отпусна ръце отстрани на тялото си.

На прага се появи стъкленият балон на космически скафандър. Ларок огледа коридора и от устата му се разнесе съскане, когато видя Джейкъб. Вратата широко се разтвори И французинът се хвърли напред.

Джейкъб вдигна ръка и го спря.

— Стига, Ларок! Трябва да поговорим. И без това не можеш да избягаш.

— Не искам да те нараня, Демуа. Бягай! — Нервният глас на Ларок се носеше от монтирания на гърдите му високоговорител. Той заплашително размаха пластмасовата пръчка, която държеше в ръка.

Джейкъб поклати глава.

— Съжалявам. Преди да дойда тук блокирах херметичния шлюз в дъното на коридора. В този скафандър ще ти е доста трудно да стигнеш до следващия изход.

Ларок сбърчи лице.

— Защо?! Нищо не съм направил! Особено на теб!

— Ще видим. Междувременно хайде да си поговорим. Нямаме много време.

— Ще говоря! — извика журналистът. — Ще говоря с това! — Той замахна с пръчката.

Джейкъб зае отбранителна поза и се опита да вдигне ръце, за да хване китката на Ларок. Ала беше забравил за вцепененото си ляво рамо. Лявата му ръка едва се раздвижи и отново безпомощно се отпусна. Дясната се стрелна нагоре, за да блокира удара, но вместо това беше улучена от пластмасовия прът. Демуа отчаяно се метна напред и наведе глава. Пръчката изсвистя само на сантиметри над него.

По-слабата гравитация поне му помогна да се претърколи както трябва. Но сега беше вцепенена и дясната му ръка. Въпреки скафандъра, Ларок се движеше по-леко, отколкото очакваше Джейкъб. Какво бе казал Кеплър? Че Ларок е бил астронавт? Нямаше време. Французинът отново замахваше. Той държеше пръта като меч за кендо и ако ръцете му бяха наред, Джейкъб лесно можеше да парира удара. Той се наведе и заби глава в корема на Ларок. Двамата се блъснаха в стената на коридора.

— Ох! — изпъшка журналистът и изпусна пръчката. Джейкъб я изрита надалеч и отскочи назад.

— Престани, Ларок! — задъхано извика той. — Само искам да си поговорим… Никой няма достатъчно доказателства, за да те осъди, така че защо бягаш? И без това няма къде да се скриеш.

Ларок тъжно поклати глава.

— Съжалявам, Демуа. — Нямаше го надутият му акцент. Той се метна напред с разперени ръце.

Джейкъб заподскача заднешком и започна да брои наум. Когато стигна до пет, очите му се присвиха и за миг Джейкъб Демуа бе едно цяло. Той мислено проектира линия от палеца на крака си до брадичката на своя противник. Кракът му бавно описа дъга. Почти не усети Удара.

Ларок се издигна във въздуха. Облечената в скафандър фигура полетя назад като в забавен кадър. Джейкъб изпадна в дълбоко съпреживяване и сякаш неговото тяло се понесе хоризонтално и позорно се просна върху твърдия под.

После трансът свърши и той свали шлема на Ларок… Изправи французина да седне и го подпря на стената. Ларок тихо плачеше.

Джейкъб забеляза някакъв пакет, завързан за пояса му. Той го отряза и започна да го разопакова, като отблъскваше ръцете на съпротивляващия се журналист.

— Е — сви устни Джейкъб. — Не си използвал зашеметителя срещу мен, защото камерата е прекалено ценна. Питам се, защо тогава? Може би ще открия, ако пусна този запис. — Той се изправи и дръпна журналиста на крака. — Хайде, Ларок. Ще се отбием при някое четящо устройство. Освен ако първо не искаш да кажеш нещо.

Ларок поклати глава. Двамата тръгнаха, като Джейкъб го държеше за лакътя.

Когато стигнаха до главния коридор и Джейкъб се канеше да завие към фотолабораторията, те се сблъскаха с другите преследвачи, водени от Дуейн Кеплър. Въпреки слабата гравитация, ученият тежко се облягаше на ръката на един санитар.