Дейвид Брин - Потапяне в слънцето

Кеплър немощно се усмихна.

— Така или иначе, добре, че не бях прекалено упоен, за да чуя блестящата ти реч. Успях да хвана по-голямата част от вратата.

Мартин се изчерви.

Джейкъб бе облекчен, че Кеплър не споменава за ролята, която беше изиграл той. След като бяха кацнали на Меркурий, нямаше причини да не анализира лекарствата на Кеплър, които бе откраднал на „Бредбъри“.

За щастие никой не го попита откъде ги има. След известни консултации корабният лекар заключи, че някои дози са прекалено високи, но освен едно, всички хапчета се оказаха обичайни средства за лечение на слаба маниакална депресия.

Неизвестното лекарство обаче продължи да измъчва Джейкъб. От какво страдаше Кеплър, че трябваше да пие големи дози силен антикоагулант? Д-р Леърд беше бесен. Защо Мартин бе предписала уорфарин?

— Сигурен ли сте, че сте достатъчно добре, за да останете тук? — обърна се Десилва към директора. Тя помогна на лекаря да настанят Кеплър на стол.

— Нищо ми няма — отвърна той. — Освен това някои неща не търпят отлагане. На първо място, изобщо не съм убеден в теорията на Мили, че призраците ще посрещнат пила Бубакуб и канта Фейгин с повече ентусиазъм от нас. И категорично няма да поема отговорността да ги взема на слънчево потапяне! Ако загинат там долу, те няма да бъдат убити от соларианите… а от човешки същества! Трябва веднага да пратим нова експедиция… без нашите почитаеми извънземни приятели, разбира се… но както посочи Мили, важно е корабът незабавно да се насочи към същия район.

Десилва рязко поклати глава.

— Не съм съгласна, господин директор! Или Джеф е убит от призраците, или с кораба му се е случило нещо. И смятам, че се касае за последното, колкото и да ми е неприятно да го призная… Трябва да проверим всичко, преди да…

— О, няма съмнение, че се е повредил корабът — прекъсна я Кеплър. — Призраците не убиват никого.

— Какво? — извика Ларок. — Да не сте сляп? Как можете да отричате очевидните факти?

— Дуейн — спокойно се намеси Мартин. — Прекалено си уморен, за да мислиш за това.

Кеплър просто й махна да замълчи.

— Извинете, доктор Кеплър — обади се Джейкъб. — Споменахте нещо за опасност, идваща от страна на човешки същества, нали? Комендант Десилва сигурно смята, че имате предвид грешка в подготовката на кораба на Джеф, довела до неговата смърт. Вие обаче говорехте за друго, нали?

— Искам да знам само едно нещо — бавно каза директорът. — Телеметричните данни показаха ли, че корабът на Джеф е бил унищожен от колапс на неговото стазаполе?

Операторът, който преди малко се бе обадил, пристъпи напред.

— Ами… да, господин директор. Откъде знаете?

— Не знаех — усмихна се Кеплър. — Но се досетих, след като ми хрумна, че е било саботаж.

— Какво?! — едновременно извикаха Мартин, Десилва и Ларок.

И внезапно Джейкъб разбра.

— Искате да кажете, че по време на обиколката… — Той се обърна към журналиста. Психоложката проследи погледа му и ахна.

Французинът отстъпи назад, като че ли го бяха ударили.

— Вие сте побъркан! — извика той. — И вие! — Ларок насочи показалец към Кеплър. — Как може да съм повредил машините, когато ми беше лошо през цялото време на онова безумно място?

— Хей, вижте, Ларок — заговори Джейкъб. — Лично аз не ви обвинявам в нищо и съм сигурен, че доктор Кеплър само излага хипотези. — Той завърши изречението с въпросителна интонация и повдигна вежди.

Кеплър поклати глава.

— Боя се, че говоря съвсем сериозно. Ларок прекара един час в близост до гравитационните генератори на Джеф. Наоколо нямаше абсолютно никой. Ние проверихме генератора за повреди, причинени с голи ръце, и не открихме такива. Едва по-късно ми дойде наум да проверя камерата на господин Ларок. И когато го направих, открих, че едно от малките допълнителни устройства е миниатюрен звуков зашеметител! — Той извади камерата от джоба на туниката си. — И това е била целувката на Юда!

Французинът почервеня.

— Всички журналисти използват такива зашеметители за самоотбрана. Дори бях забравил за него. И не може да нанесе никакви щети на толкова голяма машина! Пък и всичко това няма нищо общо с въпроса! Този земянитски шовинист, археорелигиозен маниак, който едва не провали шанса ни да се срещнем със своите патрони като с приятели, има дързостта да ме обвини в престъпление, за което нямам никакъв мотив! Той е убил оная нещастна маймуна и сега иска да прехвърли вината върху друг!

— Млъкнете, Ларок — спокойно каза Десилва. Тя се обърна към Кеплър. — Съзнавате ли какво говорите, господин директор? Един гражданин не може да извърши убийство, само защото не харесва някого. Единствено условник е способен да убие без ужасна причина. Известна ли ви е някаква причина, поради която господин Ларок да извърши такова престъпление?