Дейвид Брин - Потапяне в слънцето

Джейкъб се намръщи.

— Искате да кажете, че щом соларианите са убили шимпанзе и са заплашвали или са се отнасяли презрително към човешки същества…

— Тогава соларианите навярно не искат да си имат работа с хлапета и домашни любимци… — Един от операторите удари с юмрук по пулта. Десилва го стрелна с гневен поглед. — … Но може би ще разговарят с делегация, включваща представители на по-древни, по-опитни видове. В крайна сметка, ако не опитаме, няма да разберем.

— Кула беше с нас в повечето потапяния — промърмори операторът. — А той е опитен дипломат!

— При цялото ми уважение към принга Кула — Мартин леко се поклони на високия извънземен, — той е от съвсем млада раса. Почти колкото нашата. Соларианите явно не смятат, че заслужава вниманието им повече от нас. Не, предлагам да се възползваме от безпрецедентното присъствие на представители на две древни и уважавани раси. Би трябвало смирено да помолим пила Бубакуб и канта Фейгин да дойдат с нас на последния ни опит за установяване на контакт!

Бубакуб бавно се изправи. Той се огледа наоколо. Знаеше, че Фейгин ще го изчака да говори пръв.

— Щом човешките същества казват, че имат нужда от мен на слънцето, въпреки опасните прим-ит-ивни слънчеви кораби, аз съм скло-нен да при-ема.

Той самодоволно се отпусна върху възглавницата си. Фейгин прошумоля и въздъхна.

— Аз също с удоволствие ще дойда. Всъщност съм готов на всякаква работа, за да заслужа мястото си на такъв кораб. Нямам представа с какво мога да помогна. Но с радост ще дойда.

— Аз обаче възразявам, по дяволите! — извика Десилва. — Отказвам да приема политическите последици от участието на пила Бубакуб и канта Фейгин в слънчево потапяне, особено след инцидента! Вие говорите за приятелските връзки с могъщите извънземни раси, доктор Мартин, но представяте ли си какво ще се случи, ако двамата загинат тук, на борда на земянитски кораб?

— О, глупости! — отвърна Мартин. — Ако някой е способен да се оправи с нещата така, че никой да не обвини Земята, това са тези разумни същества. В края на краищата галактиката е опасно място. Сигурна съм, че ще оставят обяснително писмо или нещо подобно.

— Аз вече съм приготвил такива документи — каза Фейгин.

Бубакуб също заяви великодушната си готовност да рискува живота си на примитивен кораб и да освободи земянитите от всякаква отговорност. Когато Ларок започна да му благодари, пилът се извърна. Даже Мартин помоли журналиста да млъкне.

Десилва погледна Джейкъб. Той сви рамене.

— Е, имаме време. Нека първо проверим данните от потапянето на Джеф и да оставим доктор Кеплър да се възстанови. Междувременно можем да пратим тази идея на Земята за предложения.

Мартин въздъхна.

— Ще ми се да беше толкова просто, но вие явно не сте го обмислили. Вижте, ако трябваше да се опитаме да сключим мир със соларианите, нямаше ли да се обърнем към същата група, която се е почувствала обидена от посещението на Джеф?

— Ами, не съм сигурен, че е задължително, но звучи логично.

— А как възнамерявате да я откриете в слънчевата атмосфера?

— Предполагам, че просто трябва да се върнете в същия активен район, където се хранят магнитоядните… А, разбирам какво искате да кажете.

— Убедена съм — усмихна се Мартин. — Там долу няма постоянна „солография“. Активните райони и самите слънчеви петна изчезват за няколко седмици! Слънцето няма повърхност като такава, само различни равнища на плътност. Даже екваторът се върти по-бързо от другите ширини! Как ще намерите същата група, ако не заминете веднага, още преди нанесените от потапянето на Джеф щети да са обхванали цялата звезда?

Джейкъб озадачено се обърна към Десилва.

— Мислиш ли, че е права, Хелън? Тя избели очи.

— Кой знае? Може би. Определено има за какво да помислим. Но няма да направим абсолютно нищо, преди доктор Кеплър да се възстанови достатъчно, за да ни изслуша.

Д-р Мартин се намръщи.

— Вече ви казах! Дуейн се съгласи, че незабавно трябва да пратим нова експедиция!

— Искам да го чуя лично от него! — разпалено отвърна Десилва.

— Ами тук съм, Хелън.

Дуейн Кеплър стоеше на прага и се облягаше на касата. До него беше главният лекар Леърд, който го придържаше за ръката и гневно гледаше д-р Мартин.

— Дуейн! Защо не си в леглото? Инфаркт ли искаш да получиш? — Мартин загрижено се приближи към него, но Кеплър я спря с махване на ръка.

— Добре съм, Мили. Просто не изпълних съвсем точно твоя рецепта, това е. В по-малки дози лекарството наистина е полезно, така че съм убеден в добрите ти намерения.