Дейвид Брин - Потапяне в слънцето

— Моля за внимание! — изправи се на подиума Десилва. — За онези, които още не са чули, предварителните наблюдения показват, че е възможно да сме изгубили кораба на доктор Джефри в един активен район, Д–12, близо до слънчевото петно Джейн. Това са само предварителни данни. Окончателно потвърждение ще получим едва, когато прегледаме телеметричната информация отпреди злополуката.

Ларок махна с ръка от отсрещната част на залата, за да привлече вниманието на коменданта. В едната си ръка той държеше малка стенокамера, различен модел от онази, която му бяха взели в Пещерата. Джейкъб се зачуди защо Кеплър още не му е върнал другата.

— Госпожице Десилва — попита французинът, — ще позволите ли на пресата да присъства по време на анализа на телеметричните данни? Обществото има право на информация. — Във възбудата си Ларок съвсем бе забравил за акцента си. Без него анахроничното обръщение „госпожице Десилва“ звучеше много странно.

Тя се замисли, без да гледа точно към журналиста. Законите за свидетелите бяха недвусмислени за отказа на обществен достъп до важни събития, без „печат“ от Бюрото за регистрация на тайни. Ларок явно я бе сгащил в ъгъла, но не беше много настойчив. Засега.

— Добре. Наблюдателната галерия над контролния център може да побере всички желаещи да присъстват… освен — тя сърдито погледна неколцината от екипажа, които се бяха събрали до вратата — онези, които имат задължения. — Хората край изхода незабавно се раздвижиха. — Ще се съберем след двайсет минути — завърши Десилва и слезе от подиума.

Персоналът на колонията „Хермес“ незабавно започна да се разотива. Онези от присъстващите, които носеха земно облекло, си тръгнаха по-бавно.

Ларок вече беше изчезнал, несъмнено на път за мазерната станция, за да прати репортажа си на Земята.

Оставаше Бубакуб. Преди началото на срещата той бе разговарял с д-р Мартин, но дребният, напомнящ на мечка извънземен, не беше влязъл в залата. Джейкъб се чудеше къде ли е бил в това време.

Хелън Десилва се приближи до тях с Фейгин.

— Кула е невероятен извънземен — тихо каза на Джейкъб тя. — Често се шегуваше, че се разбирал с Джефри толкова добре, защото и двамата заемали ниско положение на йерархичната стълба и защото едва наскоро били слезли от дърветата. — Хелън съчувствено погледна Кула и докосна лицето му.

„Сигурен съм, че това действа много успокояващо“, помисли си Джейкъб.

— Скръбта е привилегия на младите — прошумоля с листа Фейгин.

Десилва отпусна ръка.

— Джейкъб, доктор Кеплър ми остави писмени инструкции да се консултирам с теб и канта Фейгин, ако с него се случи нещо.

— О?

— Да. Разбира се, заповедта почти няма юридическа тежест. Просто трябва да присъствате на съвещанията ни. Надявам се, че няма да пропуснете анализа на телеметричните данни.

Джейкъб оцени положението й. Като комендант на базата, тя щеше да носи отговорността за всяко решение, което се вземеше днес. Ала от онези, които имаха някакъв глас, Ларок беше враждебно настроен към проекта, Мартин се колебаеше, а Бубакуб представляваше загадка. Ако Земята поискаше информация за случилото се на Меркурий от различни източници, щеше да е в интерес на Десилва да има и неколцина приятели.

— Разбира се — изсъска Фейгин. — За нас ще е чест да помогнем на хората ти.

Тя се обърна към Кула и тихо го попита дали е добре. След кратка пауза извънземният повдигна глава от ръцете си и бавно кимна. Вече не тракаше със зъби, но очите му все още бяха мътни, със светли точици, които блещукаха на неравномерни интервали по краищата. Изглеждаше изтощен и измъчен.

Комендантът отиде да помогне за подготовката на телеметричния анализ. Малко по-късно пилът Бубакуб с надуто пъхтене влезе в залата. Яка стягаше лъскавата козина на късия му дебел врат. Когато заговори, устата му отсечено се раздвижи и механичният преводач повтори думите в човешкия слухов обхват.

— Научих новината. Всички задължително трябва да присъстват на тел-е-мет-ричния анализ, затова ще ви придружа дотам.

Бубакуб надзърна зад Джейкъб и видя Кула, който разсеяно седеше на сгъваемия стол.

— Кула! — каза той. Прингът вдигна глава, поколеба се, после направи жест, който Джейкъб не разбра. Изглеждаше умолителен.

Бубакуб се наежи и издаде поредица от прищраквания и високи писукания. Кула бързо скочи на крака. Пилът незабавно обърна гръб на присъстващите и властно закрачи към коридора…

Зад него Джейкъб и Фейгин тръгнаха с Кула. Някъде от „темето“ на канта се носеше странна музика.