Дейвид Брин - Потапяне в слънцето

Предишния ден му бяха показали мините. Дебелите пластове чист метал, изпълващи гигантските пещери на север от базата, го бяха смаяли с величествеността си и той с благоговение беше гледал миниатюрните в сравнение с тях машини и хора, които черпеха от техните съкровища. Завинаги щеше да носи в себе си удивлението, което бе изпитал… и от прелестта на безкрайното поле от замръзнал метал, и от дързостта на човеците, посмели да нарушат спокойствието му.

После прекара един приятен следобед в компанията на Хелън Десилва. В гостната на апартамента си тя разпечата бутилка извънземно бренди, за чиято цена Джейкъб не смееше и да си помисли, и двамата заедно я изпиха.

След няколко часа той вече харесваше коменданта на базата заради остроумието й и широтата на нейните интереси, както и заради приятно архаичния й кокетен чар. Разказваха си любопитни истории, като по негласно споразумение оставиха най-хубавите за накрая. Джейкъб й описа работата си с Макакай и й обясни как е успял да убеди младия делфин — с хипноза, подкупи (позволявайки му да се забавлява с „играчки“ като механичния кит) и обич — да се съсредоточи върху онова абстрактно мислене, което използваха хората, вместо (или освен) китовото мечтание.

Разказа й как китовата мечта постепенно започвала да става понятна… с помощта на философиите на индианците хопи и австралийските аборигени, превеждащи този напълно непознат светоглед в нещо, смътно достъпно за човешкия ум.

Хелън Десилва го слушаше така, че думите сами се изливаха от устата му. Когато Джейкъб свърши, лицето й доволно грееше и тя го възнагради с разказ за една тъмна звезда, от който едва не му настръхнаха косите.

Говореше за „Калипсо“ така, като че ли едновременно е бил нейна майка, дете и любим. Корабът и неговият екипаж бяха представлявали неин свят само за три субективни години, но след завръщането й се бяха превърнали във връзка с миналото. Само най-младите от онези, които бе оставила на Земята при първото си пътуване в космоса, бяха доживели да посрещнат „Калипсо“. И вече бяха старци.

Когато й бяха предложили временно назначение в проекта „Потапяне в слънцето“, Десилва без колебание бе приела. Макар че научните приключения и възможността да придобие управленчески опит може би бяха достатъчни основания, на Джейкъб му се струваше, че има още една причина за избора й.

Въпреки че се опитваше да не го показва, Хелън очевидно не одобряваше и двете крайности на поведение, с които бяха известни завърналите се космически пътешественици: монашеско усамотяване или буен хедонизъм. Под външността на красноречивия и компетентен комендант и на игривата жена се криеше… „плахост“ бе единствената дума, с която можеше да се опише. Джейкъб с нетърпение очакваше да научи повече за нея по време на престоя си на Меркурий.

Ала се наложи да отложат вечерята. Д-р Кеплър даде официален банкет и както става обикновено в такива случаи, Джейкъб нямаше много време за размисъл, докато всички се надпреварваха по любезности и ласкателства.

И все пак най-голямото разочарование се оказа самото „Потапяне в слънцето“.

Джейкъб се опита да научи нещо от Десилва, Кула и десетина инженери в базата. И от всички получи един и същ отговор: „Разбира се, господин Демуа, но няма ли да е по-добре да поговорим след обяснението на доктор Кеплър? Тогава ще е много по-ясно…“

Започваше да става извънредно подозрително.

Купчината документи от Библиотеката все още беше в каютата му. От време на време той ги преглеждаше и в паметта му изникваха отделни откъси.

„… нито е ясно защо прингите са двуоки същества, след като нито една друга форма на живот на тяхната планета няма повече от едно око. Смята се, че тези и други различия са резултат от генетични манипулации, извършени от пилските колонисти. Макар че отговарят на въпроси, зададени им само от представители на Институтите, пилите признават че, са развили прингите от животни, обитаващи дърветата, в разумни същества, които се движат на два крака и служат в техните ферми и градове.

Уникалните прингски зъби водят произхода си от някогашното им състояние на гризачи. Те са еволюирали като средство за гризане на хранителния най-горен пласт от кората на дърветата на родната им планета — тази кора на свой ред служела за разпространяване на спорите на много растения на Принг…“

Значи това бе причината за странните зъби на Кула! След като знаеше предназначението им, те вече не го изпълваха с такова отвращение. Вегетарианската им функция беше извънредно успокоителна.