Дейвид Брин - Потапяне в слънцето

— Да — потвърди Джейкъб. — Наистина е вълнуващо. Хм, ако имате малко време, искам да ви попитам нещо, господин директор. Чудех се дали сте поискали, от Библиотечния клон в Ла Пас информация за вашите слънчеви призраци. Все някой се е сблъсквал с подобно явление и съм убеден, че е много полезно да разполагаме…

Той замълча, забелязал, че усмивката на Кеплър угасва.

— Тъкмо поради тази причина ни пратиха Кула, господин Демуа. Това трябваше да е пилотен проект, за да проверим как ще успеем да съчетаем независимите си проучвания с ограничена помощ от Библиотеката. Докато строяхме корабите, планът вървеше добре и трябва да призная, че галактянската технология е нещо удивително. Но оттогава Клонът изобщо не ни помага. Всичко е много сложно. Надявах се да поговорим за това утре, след като получите пълна информация, но, разбирате ли… Тълпата се хвърли напред с радостни викове. Кеплър примирено се усмихна.

— По-късно! — извика той.

От люка на кораба трима мъже и две жени махаха на аплодиращата ги навалица. Една от жените, висока, стройна, с къса права руса коса, зърна Кеплър и се усмихна. Тя тръгна надолу по трапа и останалите от екипажа я последваха.

Жената очевидно беше коменданта на базата „Хермес“, за която Джейкъб през последните два дни от време на време бе чувал. На купона предишната вечер един от лекарите я беше нарекъл „най-добрия комендант, който някога е имала конфедеративната база на Меркурий“. След това се бе намесил един по-млад мъж, който подметна, че също била „… лисица“. Джейкъб реши, че има предвид интелектуалните способности на коменданта. Докато наблюдаваше жената (която имаше вид на съвсем младо момиче!) гъвкаво да крачи по стръмния трап, той разбра, че забележката спокойно може да е имала друго значение.

Тълпата се раздели и комендант Десилва се приближи с протегната ръка към директора на проекта „Потапяне в слънцето“.

— Там бяха! — каза тя. — Спуснахме се в първия активен район и те бяха там! Стигнахме на осемстотин метра от единия! Джеф няма да има никакви проблеми. Това е най-голямото стадо магнитоядни, което съм виждала!

Гласът й бе нисък и мелодичен. Уверен. Джейкъб обаче не можеше да определи акцента й. Произношението й му се струваше странно и архаично.

— Чудесно! Чудесно! — закима Кеплър. — Където има овце, трябва да има и овчари, нали така?

Той я хвана за ръка и се обърна да я представи на Фейгин и Джейкъб.

Господа разумни, това е Хелън Десилва, комендант на конфедеративната база на Меркурий и моя дясна ръка, не бих могъл да се оправям без нея. Хелън, това е господин Джейкъб Алварес Демуа, за когото ти пратих мазерно съобщение. С канта Фейгин, разбира се, се запознахте преди няколко месеца на Земята. Разбрах, че впоследствие сте си разменили няколко мазерграми. Кеплър докосна младата жена по ръката.

— Сега трябва да тичам, Хелън. Имам да отговоря на няколко съобщения от Земята. Вече и без това ги отложих, за да съм тук на посрещането ти, така че се налага да вървя. Сигурна ли си, че всичко е минало гладко и че екипажът е отпочинал?

— Естествено, доктор Кеплър, всичко е наред. Спахме на връщане. Ще се видим пак тук, когато изпращаме Джеф.

Директорът се сбогува с Джейкъб и Фейгин и леко кимна на Ларок, който стоеше достатъчно близо, за да ги чува. Кеплър се отдалечи по посока на асансьорите.

Хелън Десилва отправи на Фейгин почтителен поклон, който имаше сила почти на топла прегръдка. Тя видимо се радваше на срещата с извънземния и не се поколеба да го заяви.

— И самият господин Демуа — докато се ръкуваше с Джейкъб, каза комендантът. — Кантът Фейгин ми е говорил за вас. Вие сте безстрашният младеж, който скочил от върха на еквадорската Игла, за да я спаси. Настоявам да чуя тази история лично от устата на героя!

Джейкъб вътрешно потръпна, както винаги, щом някой споменаваше за Иглата. Той скри състоянието си зад широка усмивка.

— Повярвайте ми, не го направих нарочно! Всъщност мисля, че предпочитам да дойда на някоя от вашите малки слънчеви екскурзии, отколкото пак да го повторя!

Жената се засмя, но в същото време особено го погледна и на лицето й се изписа преценяващо изражение, което Джейкъб незабавно хареса, макар че го смущаваше.

— Хм… — заекна той, — малко е странно да те нарича „младеж“ жена, която е на същата възраст. Трябва да сте изключително способна, за да ви предложат такъв пост преди на лицето ви да са се появили бръчките на тревогите.

Десилва отново се засмя.