Дейвид Брин - Потапяне в слънцето

— ЛЪЖЕЦ. КАНЕШЕ СЕ ДА ИЗВЪРШИ САБОТАЖ. НАМЕРИХ ЕДИН ОТ СЕРВИЗНИТЕ ПАНЕЛИ РАЗХЛАБЕН. ФЕЙГИН КАЗА, ЧЕ КОПЕЛЕТО ИЗЛЯЗЛО, КОГАТО НИ ЧУЛО ДА ИДВАМЕ.

— Извинявам се за противоречието! — напевно се обади Фейгин. — Не използвах обидната дума „копеле“, само отговорих на въпроса…

— Той осстана вътре цял часс! — като бърчеше лице от усилие, го прекъсна Джефри.

Бедният Фейгин, помисли си Джейкъб.

— Нали вече ви казах! — извика Ларок. — Това побъркано място ме ужасява! Прекарах половината време на пода! Слушай, малка маймуно, недей да ми дрънкаш глупости. Запази обидите си за своите приятелчета животни!

Шимът нададе остър писък и Кула и Кеплър се хвърлиха да задържат двамата. Джейкъб се приближи до Фейгин. Не знаеше какво да каже.

— Изглежда, че вашите патрони, които и да са били те, Приятелю-Джейкъб — по време на последвалата суматоха тихо отбеляза кантът, — наистина трябва да са били уникални.

Джейкъб сковано кимна.

Джейкъб наблюдаваше групата в подножието на рампата. Кула и Джефри — всеки по собствения си начин — сериозно разговаряха с Фейгин. Наблизо се бяха събрали неколцина от персонала на базата… може би за да избягнат настойчивите въпроси на Ларок.

След боя французинът постоянно обикаляше из Пещерата, разпитваше работещите и се жалваше на посетителите. Известно време Джейкъб си мислеше, че журналистът ще получи мозъчен удар от гняв, че са му отнели камерата.

— Не съм сигурен защо му я взех — каза на Кеплър той и я извади от джоба си. По лъскавата й черна повърхност имаше всевъзможни бутони и устройства. Приличаше на съвършен репортерски уред, компактен и очевидно много скъп.

Джейкъб я подаде на учения.

— Сигурно съм си мислил, че се кани да я използва като оръжие.

Кеплър я прибра в собствения си джоб.

— Така или иначе, ще я проверим. За всеки случай. Междувременно бих искал да ви благодаря, че толкова умело се справихте с проблема.

Джейкъб сви рамене.

— Не го правете на въпрос. Съжалявам, че наруших вашите правомощия.

Кеплър се засмя.

— Много се радвам, че го направихте! Самият аз не знаех как да постъпя!

Джейкъб се усмихна, но продължаваше да го измъчва безпокойство.

— Какво ще предприемете сега? — попита той.

— Ами, ще проверя сервизната система на Джеф, за да се убедя, че нищо не е повредено. Не че имам някакви съмнения. Даже Ларок да е бърникал в машината, какво би могъл да направи? Необходими са специални инструменти, а той нямаше такива.

— Само че, когато минавахме по гравитационния тунел, панелът наистина беше разхлабен.

— Да, но Ларок може просто да е бил любопитен. Всъщност няма да се учудя, ако Джеф е разхлабил плочката, за да си намери повод да се сбие с него! Ученият се засмя.

— Не се шокирайте толкова. Децата са си деца. А вие знаете, че дори най-гениалният шим се разкъсва между краен педантизъм и хлапашко беляджийство.

Джейкъб знаеше, че Кеплър е прав. Ала все пак се чудеше защо е толкова снизходителен към Ларок, когото несъмнено презираше. Дали се страхуваше от отношението на пресата?

Ученият отново му благодари и го остави сам, като взе със себе си Кула и Джефри на път за входа на слънчевия кораб. Джейкъб седна на един сандък, където нямаше да пречи на никого, и извади от вътрешния джоб на якето си няколко листа хартия.

По-рано същия ден от Земята се бяха получили мазерграми за мнозина от пътниците на „Бредбъри“. Той буквално бе положил усилия, за да скрие усмивката си, когато зърна заговорническия поглед, разменен между Бубакуб и Мили Мартин, докато пилът взимаше кодираното си съобщение.

По време на закуската тя беше седяла между Бубакуб и Ларок и се бе опитвала да посредничи между сервилната ксенофилия на земянита и резервираната подозрителност на представителя на Библиотеката. Мартин изглежда ужасно искаше да ги сближи. Ала когато пристигна пощата, двамата с Бубакуб побързаха да се уединят и Ларок остана сам.

Това навярно не беше подействало особено успокоително на журналиста.

Джейкъб бе възнамерявал след закуска да посети медицинската лаборатория, но трябваше да вземе собствените си мазерграми. Когато се върна в каютата си, той струпа библиотечните материали на висока купчина върху бюрото си и потъна в читателски транс.

Това беше метод за поглъщане на много информация за кратко време. В миналото често го бе използвал. Единственият недостатък беше, че информацията се запаметяваше без да се обработва. Трябваше да я прочете още веднъж нормално, за да я осмисли.