Дейвид Брин - Потапяне в слънцето

Кеплър понечи да се обърне към кораба.

— Забравих ли да представя някого? Джеф, знам, че вече се познаваш с канта Фейгин. Изглежда, че пилът Бубакуб е отклонил поканата ни. Виждали ли сте се с господин Ларок?

Устните на шима презрително се разтеглиха. Той изсумтя и се извърна към отражението си в корпуса на кораба.

Французинът засрамено се изчерви.

Джейкъб трябваше да сподави смеха си. Поне някой да е по-нетактичен от Ларок! Срещата между двамата в трапезарията предишната вечер вече се превръщаше в легенда. Съжаляваше, че не е присъствал.

Кула постави фината си шестопръста длан върху ръкава на Джефри.

— Ела, Приятелю-Джефри. Да покажем твоя кораб на гошподин Демуа и неговите приятели.

Шимът намусено изгледа Ларок, после се обърна към Кула и Джейкъб и на лицето му се изписа широка усмивка. Той ги хвана за ръце и ги задърпа към входа на кораба.

Когато се качиха по другата рампа, стигнаха до малък трап, водещ към вътрешността на огледалната сфера. На Джейкъб му трябваха няколко секунди, за да се приспособи към сумрака. После видя плоска палуба, която стигаше до отсрещния край на кораба.

Тя висеше на равнището на корабния екватор, кръгъл диск от тъмен еластичен материал. Равната му повърхност бе нарушена само от пет-шест ускорителни кресла, разположени на равни интервали по периферията му, някои с малки контролни пултове. Точно в центъра се издигаше купол с диаметър седем метра.

Кеплър приклекна до едно от контролните табла и натисна някакво копче. Стената на кораба стана полупрозрачна. От всички страни нахлу слаба светлина. Ученият обясни, че вътрешното осветление е сведено до минимум, за да се предотвратят отраженията по вътрешната повърхност на сферата, които можели да объркат и техниката, и екипажа.

Слънчевият кораб приличаше на модел на Сатурн. Широката палуба образуваше „пръстена“, който разделяше „планетата“ на две полукълба. В горното, което Джейкъб вече можеше да види, имаше няколко люка и шкафа. Беше чел, че в централната сфера се намират всички механизми за задвижване на кораба, включително устройството, контролиращо времевия поток, гравитационният генератор и охлаждащият лазер.

Той се приближи до ръба на палубата. Тя висеше върху силово поле на метър, метър и половина от заобления корпус, който се издигаше високо нагоре със странно отсъствие на каквито и да е сенки.

Когато чу името си, Джейкъб се обърна. Групата стоеше до вратата на централния купол. Кеплър го повика с ръка.

— Сега ще разгледаме машинната полусфера. Наричаме я „обратната страна“. Внимавайте къде стъпвате, това е гравитационен тунел, така че не се изненадвайте.

Джейкъб изчака Фейгин да влезе, но извънземният му даде знак, че предпочита да остане навън. Един двуметров кант нямаше да се чувства много удобно в двуметрово помещение. Демуа последва Кеплър вътре.

И незабавно се опита да отскочи! Ученият беше над него и се качваше по пътека като по склон на хълм, ограничен със стени. Тялото му бе наклонено така, сякаш всеки момент щеше да падне назад. Джейкъб не можеше да си представи как Кеплър пази равновесие.

Но директорът продължаваше да се изкачва по пътеката и изчезна зад близкия хоризонт. Джейкъб се опря с две ръце на стените и колебливо пристъпи напред.

Не усети загуба на равновесие. Направи още една крачка. Продължаваше да е нормално изправен. Той погледна назад.

Вратата се накланяше към него. Очевидно куполът обгръщаше толкова плътно псевдогравитационно поле, че пространството се изкривяваше само на няколко метра разстояние. Полето бе така гладко и съвършено, че заблуждаваше вътрешното му ухо. Един от работниците се усмихваше на прага.

Джейкъб затвори уста и продължи напред, като се опитваше да не си представя, че бавно се обръща с главата надолу. Той внимателно четеше надписите по стените и пода. По средата на пътя мина край люк с табела „ВРЕМЕКОМПРЕСИЯ“.

Елипсата свършваше с малък склон. Когато стигна до вратата, Джейкъб изпъшка, въпреки че вече знаеше какво да очаква.

— О, не! — Той вдигна длани към очите си.

На няколко метра над главата си виждаше пода на хангара. Около подпорите на кораба се движеха хора, които приличаха на мухи, пълзящи по таван.

С примирена въздишка Джейкъб отиде при Кеплър, който стоеше до ръба на палубата и надничаше във вътрешността на сложна машина. Ученият вдигна поглед и се усмихна.

— Просто упражнявам правото на шефа да се бърка, където поиска. Разбира се, корабът вече е многократно проверен, но аз обичам да наглеждам всичко. — Той нежно потупа машината.