Дейвид Брин - Потапяне в слънцето

На самия ръб на палубата псевдогравитационният ефект се усещаше още по-силно. Тънещият в мъгла таван на Пещерата се виждаше далеч „под“ краката им.

— Това е една от мултиполяризационните камери, които създадохме веднага щом видяхме кохерентносветлинните призраци. — Кеплър посочи към една от няколкото еднакви машини, разположени на равни разстояния по ръба. — Можехме да изолираме призраците от хаотичните светлинни равнища в хромосферата, защото както и да се променяше равнината на поляризиране, ние бяхме в състояние да я следим и да се убеждаваме, че кохерентността на светлината е реална и в стабилен синхрон с времето.

— Защо всички камери са тук долу? Горе не виждам нито една.

— Установихме, че когато са на една и съща равнина, живите същества и машините си взаимодействат. Поради тази и още някои причини, уредите са по ръба на долната равнина, а ние сме в другата половина. Разбирате ли, можем да ориентираме кораба така, че ръбът на палубата да е обърнат към явлението, което искаме да наблюдаваме. Оказа се чудесен компромис — тъй като гравитацията не е проблем, можем да накланяме палубата под всякакъв ъгъл, така че гледната точка и на механичните, и на живите наблюдатели да е еднаква за по-късно сравнение.

Джейкъб се опита да си представи наклонения под ъгъл кораб, подмятан от бурите в слънчевата атмосфера, докато пътниците и екипажът спокойно наблюдават гледката.

— Напоследък имахме малък проблем с това ориентиране — продължи Кеплър. — В този по-малък кораб, с който ще потегли Джеф, бяха направени някои нововъведения и се надяваме, че скоро… А, ето ги и тях…

Откъм входа се появиха Кула и Джефри. На полумаймунското, получовешко лице на шима беше изписано презрително изражение.

Той докосна дисплея на гърдите си.

— НА ЛР МУ ПРИЗЛЯ ОТ МИНАВАНЕТО ПО РАМПАТА. ДЕНИКЕНИСТКО КОПЕЛЕ.

— Говори ш уважение, Приятелю-Джеф. Ларок е човек — тихо му каза Кула.

Като често допускаше правописни грешки, Джефри ядосано затрака по клавишите и отговори, че въпреки цялото си уважение, няма намерение да се подмазва на който и да е човек, особено на такъв, който не е участвал в ъплифтирането на вида му.

— НИМА СИ ДЛЪЖЕН ДА ТАРПИШ ГЛУПОСТИ ОТ СТРАНА НА БУБАКУБ, САМО ЗАШТОТО ПРЕДИ ПОЛОВИН МИЛЬОН ГОДИНИ НЕГОВИТЕ ПРЕТЦИ СА НАПРАВИЛИ УСЛУГА НА ТВОИТЕ?

Очите на принга проблеснаха. Белите му зъби лъснаха между дебелите му устни.

— Моля те, Приятелю-Джеф, разбирам какво ишкаш да кажеш, но Бубакуб е мой патрон. Човеците ша дали швобода на твоята раша. Моята раша трябва да ше подчинява. Така е ущроен шветът.

Джефри изсумтя.

— Ще видим — изграчи той.

Кеплър дръпна шима настрани и помоли Кула да разведе Джейкъб. Прингът се насочи към другата страна на полукълбото, за да му покаже машината, която позволяваше на кораба да се движи като батисфера в полутечната плазма на слънчевата атмосфера. Той отвори няколко капака, за да демонстрира холографските записващи устройства.

Стазагенераторът контролираше потока на времето и пространството през слънчевия кораб, така че екипажът да усеща турбулентността в хромосферата като леко люлеене. Земните учени все още не разбираха напълно фундаменталните физически принципи на генератора, макар правителството да твърдеше, че е създаден от човешки ръце. Очите на Кула блестяха и фъфлещият му глас разкриваше гордостта му от новите технологии, станали достояние на Земята благодарение на Библиотеката.

Логическите банки, които контролираха генератора, приличаха на хаотично преплетени стъклени нишки. Прингът обясни, че пръчките и влакната съхраняват оптична информация далеч по-добре от досегашната земна техника, а и реагират много по-бързо. Пред очите им по най-близката пръчка пробягваха сини интерферентни проблясъци. На Джейкъб му се струваше, че в машината има нещо почти живо. Кула вдигна един от панелите и двамата в продължение на няколко минути наблюдаваха пулсиращата информация, която представляваше кръвта на устройството.

Макар че сигурно беше виждал вътрешността на компютъра стотици пъти, извънземният изглеждаше не по-малко възторжен от Джейкъб и хипнотизирано я наблюдаваше с ясните си немигащи очи.

Накрая Кула затвори капака. Джейкъб забеляза, че прингът има уморен вид. Навярно от прекалено много работа, помисли си той. Докато бавно заобикаляха купола, за да се върнат при Кеплър и Джефри, двамата почти не разговаряха.

Джейкъб слуша с интерес, но не разбра много от спора между шимпанзето и шефа му за някаква дребна настройка на една от камерите.